Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои си помисли, че Халифа ще отвърне с нещо духовито, но той не каза нищо. Последва нова пауза, доста неловка. Египтянинът определено не беше на себе си. Вратата на бара се отвори с трясък и двете млади жени, които бяха излезли преди петнайсет минути, се появиха отново, този път прегърнати през раменете. Бен Рои ги изгледа как отиват до бара и си поръчват водка с кола.

— Хей, имам новини — каза Бен Рои.

От другата страна се чу щракане на запалка, последвано от вдишване.

— Не ми казвай — да не сте сключили мир с палестинците?

Това вече беше онзи Халифа, когото познаваше и обичаше!

— Даже по-добре! — разсмя се Бен Рои. — И още по-невероятно.

Млъкна, оставяйки напрежението да се нагнети, след което обяви:

— Сара е бременна. Ще ставам татко!

Каза го на висок глас, наслаждавайки се на оповестяването. На толкова висок глас, че барманът и двете млади жени го чуха. Барманът вдигна палец; жените плеснаха с ръце и извикаха „Мазалтов“. Халифа не реагира.

— Ще ставам татко — повтори Бен Рои, мислейки си, че египтянинът не го е чул.

— Мабрук — рече Халифа. — Много се радвам за теб.

Но не звучеше така. Тонът му бе равен и безизразен.

Това изненада Бен Рои. Всъщност го жегна. Халифа беше от малкото хора, на които все още не бе казал — всъщност май бе единственият, — и подсъзнателно бе очаквал с нетърпение реакцията му от момента, когато реши да му се обади. Липсата на такава бе… почти обидна. Вярно, беше минала повече от година, откакто не се бяха чували (четири, откакто не си бяха виждали мутрите) и Халифа явно не беше в най-доброто си настроение, но въпреки това беше очаквал някаква проява на ентусиазъм от негова страна. В края на краищата бащинството е нещо сериозно, повод за радост и празнуване. Бен Рои се зачуди дали приятелят му не одобрява това, че детето ще бъде извънбрачно. Да, сигурно беше това. Различни култури, различни нрави.

— Естествено това, че със Сара вече не сме заедно, малко усложнява нещата — призна той, заемайки се направо с въпроса. — Но все още сме близки. И каквото и да се случи, ще съм на линия за нея и за бебето, повярвай ми. Пък и кой знае, след като то пристигне… между другото, дори не знаем дали е момче или момиче, макар че между нас казано, аз имам чувството, че ще е момче… Както и да е, бебетата променят нещата, така че може би след появата му със Сара ще опитаме отново да закърпим нещата. Нали се сещаш, да започнем отново, тримата заедно…

Беше започнал да дрънка. Май не трябваше да пие това уиски на празен стомах.

— Искам да кажа, че няма да съм от онези липсващи бащи — продължи той. — Смятам да бъда на мястото си. Това, че със Сара не живеем заедно, не променя нищо. Бебето ще има най-добрият дом на света и най-любящите родители. Толкова съм развълнуван, Халифа. Толкова съм развълнуван. Ще ставам татко!

Усещаше как гласът му започва да секва, а очите му се насълзяват. Определено не трябваше да пие уискито.

— Мабрук — повтори Халифа. — Много се радвам за теб. За двама ви.

Пак същият безизразен тон, същата липса на емоции. Бен Рои стисна зъби. „Жалко копеленце — помисли си той. — Изливам си сърцето пред него, а той дори не си прави труда да се постарае да покаже, че думите му са искрени. Може би това е против мюсюлманските принципи, но колко му е да се престори, поне заради приятелството. Чудна работа — получавам поздравление от барман и двойка наквасени птички, но не и от човек, чийто живот съм спасил.“

— Виж, може би не беше добра идея да ти се обаждам толкова късно — каза той, неспособен да скрие раздразнението си. — Имаше нещо, за което исках да те помоля във връзка със случая, по който работя, но явно моментът не е…

— Не, не, моля те, всичко е наред. Ако мога да направя нещо за теб…

Звучеше абсолютно незаинтересовано, сякаш беше някъде другаде или се беше надрусал. Може пък наистина да е друсан, помисли си Бен Рои. Или е болен, или нещо такова. Може би това беше обяснението.

— Добре ли си, Халифа?

Мълчание.

— Добре ли си? — повтори той. — Не ми звучиш… Виж, не искам да го правя на въпрос, но скоро ще ми се роди дете, а останах с впечатлението, че не си особено радостен от това. Че дори не ти пука.

Чу как египтянинът дърпа от цигарата си. Когато заговори отново, тонът му бе искрено извинителен.

— Прости ми, приятелю. Пука ми, повярвай. И се радвам за теб. Наистина се радвам. Да ти се роди дете е прекрасно нещо. Просто…

Отново дръпване, издишване. Раздразнението на Бен Рои се смени със смътна загриженост.