Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Има и личен момент — добави той, обръщайки се отново към Бен Рои. — Жената на Натаниел Барън е била израелски гражданин. Загинала преди няколко години. Автомобилна катастрофа. Той като че ли така и не го преживял.

Бен Рои отпи и се замисли, за пореден път се мъчеше да разбере как всичко това може да се свърже с убийството на Клайнберг. Отново не успя да стигне до очевидно обяснение. Привлекателната жена на средна възраст на бара се беше обърнала леко и оглеждаше новодошлите. Пума, преценяваща потенциалната плячка. Един пъпчив блед младеж й се усмихна и вдигна ръка за поздрав. Не си от класата й, синко, помисли си Бен Рои. Погледа малко, развеселен от представлението, после отново се обърна към Зиски.

— Какво е другото нещо?

— Моля?

Зиски също анализираше развоя на събитията на бара.

— Каза, че са ти направили впечатление две неща.

— А, да. Барън има и връзки в Египет. Според вашия приятел през годините са създали доста тесни делови и политически връзки там. Имат офис в Кайро и интереси в няколко минни разработки. В момента се опитват да спечелят концесия за голямо газово находище в Сахара. Ако успеят, това ще бъде една от най-големите им сделки. Най-голямата сделка. Като че ли Натаниел Барън е заложил цялата си репутация в това начинание.

Младежите на бара получиха питиетата си и поеха към задното помещение да гледат мача. Пъпчивият каза нещо на жената, но тя само сви рамене и му обърна незаинтересовано гръб. На Бен Рои му дожаля за него. Все едно виждаше себе си на младини.

— Случайно да си попадал на нещо за секс трафик? — попита той.

— Дали „Барън“ да са замесени в подобно нещо?

Тонът на Зиски беше достатъчно красноречив. В каквито и дейности да имаха пръст „Барън“, нелегалната проституция едва ли беше сред тях. Бен Рои опита друго.

— Ами тип на име Самюел Пинскър?

Зиски го погледна така, сякаш името му говореше нещо.

— Напомнете ми.

— Британски минен инженер. Паднал в някаква дупка в Луксор. Клайнберг е чела за него в една от онези статии, за които ти разказах.

— Аха. Не, не се появи никъде.

Зиски разклати остатъка от бърбъна на дъното на чашата си.

— Макар че Луксор изскочи.

Бен Рои отново се наведе напред и му даде знак да продължи.

— Напоследък „Барън“ наливат много пари в страната и финансират доста социални проекти. Всичко това е свързано с находището в Сахара, за което споменах.

— Подкупи ли?

— Натан Тират го нарече „повдигане на имиджа“, но предполагам, че в общи линии става въпрос за това. Както и да е, един от проектите е за голям музей в Луксор, в Долината на царете. „Барън“ са го платили изцяло, изсипали са няколко милиона в него. Говори се, че Натаниел Барън лично щял да присъства на откриването. Предполагам, че може да се нарече някаква връзка, макар да не виждам каква точно е тя.

Той сви рамене, отново разклати питието си и го гаврътна. Бен Рои направи същото с бирата си. Отзад младежите запяха химна на феновете на „Зелените маймуни“ — доста фалшиво, но поне викаха за правилния отбор. Момичетата от съседното сепаре станаха и си тръгнаха, като продължаваха да се кискат. Минута по-късно привлекателната жена на бара ги последва. Вътре останаха само те двамата и барманът.

— Още едно? — попита Зиски.

Бен Рои си погледна часовника — минаваше десет. Поклати глава и отвърна:

— За днес пих достатъчно. Утре ще разгледаме всичко това по-подробно. Както каза приятелят ти, млади момчета като теб трябва да спят, за да са хубави.

Зиски завъртя престорено очи, но не възрази. Стана и си облече якето.

— Следващия път аз черпя.

— Ще го запомня. И благодаря за бележките. Страхотна работа си свършил.

Очите на Зиски проблеснаха, сякаш остана доволен от коментара. Не каза нищо, само кимна, отдаде чест и тръгна към изхода.

— Много поздрави на Йоел — извика Бен Рои след него.

В отговор получи среден пръст, което го накара да се ухили. Хлапето си беше наред, ставаше един от екипа.

След като Зиски си отиде, Бен Рои размисли и си поръча едно за сън, „Джеймисънс“ с лед. Надникна в задната стая да провери резултата (все още един на нула за „Хапоел“), върна се на мястото си и пусна есемес на Сара с пожелание за лека нощ на нея и на бебето. Веднага получи отговор с подобно пожелание, последван почти незабавно от втори, този път адресиран „До тати“ от „Бубу“. Усмихна се. Озърна се към бармана, за да се увери, че не го гледа, вдигна телефона до устните си и го целуна.