Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Бен Рои усети движение под масата и реши, че Зиски сигурно потупва окуражително приятеля си по бедрото. Не се опита да погледне, но отново долови мимолетна усмивка на лицето на Зиски.

— Разпечатах някои неща от мрежата, които може да са ви от полза — продължи Регев. — Две статии, няколко форумни теми…

Той побутна Зиски, който извади жълт плик и го подаде на Бен Рои.

— … но ако трябва да съм честен, повечето неща в тях са просто догадки. Солидните факти за „Немезида“ са доста оскъдни. Именно това ги прави толкова интересни. Никой не знае нищо за тях. Не са като „Уикилийкс“, та всеки да знае кой стои зад тях. Момчетата от „Немезида“ са сенки, абсолютно невидими типове.

Бен Рои отвори плика и прегледа набързо листата вътре.

— И какво знаем със сигурност?

— Ами като за начало, че са добри — каза Регев. — Властите се опитват да се доберат до тях от години — а ловците им са някои от най-големите компютърни умове в бизнеса, — но „Немезида“ винаги успява да ги изпревари с една крачка. Единствената реална следа е уебсайтът им, но са много изобретателни в начините да го държат недостъпен. Хоства се на офшорни сървъри, проксита, пинг сървъри, има огледала на други места и сменят сървърите веднага щом някой започне да ги приближава. Освен това явно използват доста сложна технология за анонимно…

Забеляза объркването на Бен Рои и се разсмя.

— Не обръщайте внимание на техническите дрънканици — махна с ръка той. — Достатъчно е да знаете, че досега никой не е успял да разбие сайта на „Немезида“. И никой не е успял да стигне до хората, които го управляват. Големи спецове са, спор няма.

— И основните им мишени са големите мултинационални компании, така ли?

Регев кимна.

— И по-точно онези, свързани с мръсни сделки — рече той. — Експлоатация в Третия свят, нелегално замърсяване, корпоративни злоупотреби. Организации със скелети в килера. От „Немезида“ събират доказателствата, качват ги в сайта си, стават достояние на обществеността, на пресата… Повярвайте, причинили са куп проблеми на доста компании. И то големи проблеми.

Горе-долу същата картина, която му бе нарисувал Мордехай Ярон сутринта.

— Май имат клетки в различни страни — каза Бен Рои.

— Това е една от теориите — призна Регев. — Макар да не съм чувал някой да я докаже категорично. Сигурни сме, че са започнали в Щатите — има дребни, доста сложни технологични индикатори, които подсказват това. Няма да ви отегчавам с подробности — част от тях са описани тук.

Регев потупа плика.

— Освен това е налице израелска връзка — продължи той. — Някои от хората, които са станали мишена на групата, твърдят, че са използвали думи на иврит. Освен това има непропорционално голям брой инциденти на израелска почва. Това не е точно доказателство, но предполага, че имат сериозно присъствие тук. Дали става въпрос за клетка, фракция или основателите просто са се преместили… — Той сви рамене. — Няма начин да се каже. Нито пък дали имат свои хора в други страни. На сайта си имат имейл за връзка, който минава през десетина призрачни адреси и сървъри, така че също не може да се проследи. Адресът обаче предполага, че поне част от информацията им идва от вътрешни източници. А фактът, че всичко минава през един сайт, означава, че е налице някаква централизирана структура. Как обаче е възникнала тя, кой е организаторът, колко хора участват в нея и къде е седалището им…

Отново сви рамене и допи бирата си. Бен Рои го попита дали иска втора, но Регев постави ръка на гърлото си и Зиски повтори жеста. От задното помещение се чуваше приглушеното бърборене на футболен коментатор, който представяше основните моменти от дербито на Хайфа, „Макаби“ срещу „Хапоел“. Бен Рои беше фен на „Макаби“ и с удоволствие би погледал играта, но за момента я изключи от ума си и се съсредоточи върху дискусията.

— Сутринта разговарях с един човек и той ми каза, че тези от „Немезида“ не били просто хакери. Занимавали се и с нахлуване в офиси, използвали оръжие и упражнявали физическо насилие. По описанието приличаха повече на Мосад, отколкото на някакви активисти.

Регев се усмихна.

— Предполагам, че това е преувеличение. Те не се занимават с убийства. Или поне аз не съм чувал за подобни неща. Но наистина са безмилостни. И склонни към насилие, когато не са в добро настроение. В известен смисъл през последните няколко години вдигнаха мизата.

Бен Рои присви очи.

— Как така?

— Появиха се на сцената преди шест-седем години и тогава само разбиваха системи. И понякога пускаха вируси. В общи линии всички хакерски номера. Но после… мисля, че беше преди три или четири години… направиха бомбен атентат в един офис в Тел Авив, на някаква голяма компания. Това беше първият им подобен удар. Никой не пострада, но въпреки всичко промяната беше голяма. И оттогава тактиката им определено стана много по-войнствена — влизане с взлом, саботажи, отвличане на директори, принудителни признания пред камерата. В момента има едно доста гадно видео на сайта им. Някакъв французин от компания, забъркана в мръсни сделки в Конго. Записът беше качен преди двайсет и четири часа, но вече имаше масов протест пред централата на компанията в Париж и половин дузина хакерски атаки срещу мрежата им. Ето какво влияние има движението.