Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Моментът отмина бързо. Докато обмисляше отново уликите, тъмната камениста маса на Юдейските възвишения бавно го обкръжи от всички страни, пътят започна да лъкатуши и да се изкачва. Още разполагаше с достатъчно връзки, които показваха, че е на прав път, дори без арменската думичка. Ксерокопията на статиите за добив на злато на бюрото на Клайнберг; атласът с отбелязаната карта на Румъния; британският минен инженер, паднал в някаква дупка в Египет (как точно се връзваше това, по дяволите?). Имаше много свидетелства, които да му вдъхнат увереност.

Като правило, детективите не вярват в съвпадения. В този случай обаче Бен Рои стигна до заключението, че наистина става въпрос за съвпадение. Малко вероятно, но все пак съвпадение. Ривка Клайнберг се бе интересувала от нелегално вкарана в страната арменска проститутка, чието име се превежда като „Злато“, като в същото време е проявявала интерес към минната разработка на „Барън Корпорейшън“ — или заради нещо, което й е казала проститутката, или поради някаква съвсем друга причина. Единствената друга интерпретация бе, че наистина е тръгнал в съвсем погрешна посока и всички други връзки са случайни. А ако имаше нещо, което детективите мразят повече от съвпадението, то е групата съвпадения.

Когато стигна Йерусалим и зави по околовръстното към Стария град, беше премислил всичко и бе стигнал до заключението, че се намира на твърда почва. Нямаше особен напредък, но пък и — за негово огромно облекчение — не беше направил крачка назад.

Едно беше сигурно — определено си беше заслужил една студена бира.

„При Путин“ се намираше в източния край на улица Яфа, недалеч от стените на Стария град. Представляваше дълго тясно пространство с бар от едната страна, сепарета от другата и задно помещение с дансинг и голям екран. Навремето заведението се наричаше „Шампионите“. Преди няколко години беше сменило собствениците си и получи руски облик — ново име, нов декор, нов набор бири и твърди напитки. Въпреки пластичната операция обаче беше запазило занемарена ретро атмосфера, а и клиентелата не се беше увеличила особено. Откакто го посещаваше, Бен Рои нито веднъж не го бе виждал пълно. Когато влезе (с четвърт час закъснение), в заведението имаше само шестима души. Привлекателна жена на средна възраст седеше на бара и бъбреше с бармана, две по-млади жени заемаха едно сепаре, а в друго се бяха настанили Дов Зиски и някакъв мускулест, загорял от слънцето мъж с тясна бяла тениска и обица с диамант на ухото. Бен Рои си взе бутилка „Туборг“ и седна при тях.

— Йоел Регев — представи Зиски непознатия. — Моят приятел компютърен специалист. Реших, че няма да е зле да го поканя, за да поговорите.

Бен Рои се ръкува с мъжа, който имаше хватката на културист и изобщо не отговаряше на стандартната представа за компютърджия. Той и Зиски гушкаха бутилки „Старопрамен“ и седяха почти бедро до бедро, което накара Бен Рои да си помисли, че са нещо повече от приятели. Те обаче не казаха нищо и той предпочете да не пита.

— Дов ми каза, че сте специалист по компютърна сигурност — започна той и отпи от бирата.

Регев кимна и също отпи. Бицепсите му бяха огромни, на левия се кипреше татуировка — кинжал с увита около него роза.

— Консултираме компании по въпроси на мрежова защита — обясни той. — Вкарване на зловредни програми, хакерски атаки и подобни неща. Правим компютърни анализи и за вас. В момента работим с Руския двор по един случай с компютърна измама.

Гласът му бе плътен, мъжки, пълна противоположност на женствения глас на Зиски. Бен Рои установи, че се взира в тях и се чуди за динамиката на връзката им. Ако имаше връзка. Устните на Зиски се извиха в едва доловима усмивка, сякаш беше прочел мислите му и те го забавляваха. Бен Рои отново отпи — бирата беше хубава и студена, освежаваща — и показно насочи вниманието си към Регев.

— Дов каза, че знаете нещо за група на име „Немезида в действие“.

— Малко — отвърна Регев. — Само онова, което научих от познати в мрежата. Преди половин година дори консултирахме една от жертвите им, голям контрактор на военните в Беершева. Бяха хакнали системата им и ги бяха заразили с вирус, който стопи всеки диск в мрежата. Извади ги от строя за близо месец.

Погледна към Зиски, като въртеше палец около гърлото на бутилката си.

— Сигурно не бива да го казвам, но по онова време нямаше как да не им стискам палци. Според уебсайта им въпросната компания въртяла бизнес с доста гадни режими, доставяла им противопехотни мини и системи за разпит… — той вдигна ръце и сви пръсти, имитирайки кавички, — … което е другото наименование на уреди за мъчения. Не мога да кажа, че ми беше особено приятно да им помагам да стъпят отново на крака, но какво можех да направя? Аз съм само един нищо и никакъв компютърджия.