Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Облегна се назад и скръсти ръце, като поглеждаше към съседното сепаре. Двете жени там бяха избухнали в смях. Помълча за момент, после отново погледна към Бен Рои.

— Интересното е, че промяната в тактиката като че ли съвпада с появата на тази израелска клетка — каза той. — Отцепници, фракция или каквото там е. Като че ли именно те са в основата на повечето, ако не и на всички свързани с насилие акции, те са превърнали „Немезида“ от чисто хакерска организация в нещо, приличащо повече на партизански отряд. Или на терористична група, в зависимост от гледната точка.

— Някаква идея за причината за тази промяна? — попита Зиски.

— Никой не знае със сигурност — отвърна Регев. — Макар че имаше доста оживени разговори по темата. Включил съм някои разпечатки.

Той отново потупа плика.

— Повечето като че ли са на мнение, че някои хора в „Немезида“ настояват за по-твърд подход и поради известни само на тях причини за целта са се преместили в Израел. Останали са в „Немезида“ колкото да подават материали за уебсайта, но наред с това преследват и собствени войнствени цели. Един вид действие в действието. Обяснението изглежда резонно. Определено по-резонно от конспиративните теории, според които всичко това е някакъв сложен план за дискредитиране на организацията, измислен от специалните служби и/или от международен корпоративен заговор. Наистина не мога да се хвана на подобно обяснение.

От съседното сепаре отново се разнесе смях. В другото помещение коментаторът заговори по-възбудено и внезапно се надигна радостен рев — явно бяха вкарали гол. Бен Рои наклони глава, мъчейки се да разбере кой е повел. „Хапоел“. Мамка му. Послуша за момент и отново се обърна към Регев.

— Случайно да сте чували някой да споменава, че са свързани по някакъв начин с Мицпе Рамон?

Регев поклати глава.

— Дов ми каза, че според вас може да има някаква връзка. Дори да е така, не съм чувал нищо подобно.

Той отново прокара палец по гърлото на бутилката.

— Макар че като че ли има връзка с компания на име „Барън Корпорейшън“. Дов каза, че се интересувате и от тях.

Бен Рои се наведе напред.

— Каква връзка?

— Ами „Немезида“ явно имат някои неща за „Барън“ — каза Регев. — Или по-скоро срещу „Барън“. Направих бърз анализ… момент…

Той отвори плика, прерови съдържанието му и извади един лист.

— Това са всички случаи, в които „Немезида“ е атакувала „Барън“. Или поне всички съобщени случаи. Както виждате, те са доста. Много повече, отколкото за всяка друга компания, доколкото мога да преценя.

Бен Рои погледна листа и преброи деветнайсет отделни инцидента през последните седем години.

— „Барън“ са една от първите компании, попаднали под прицела на „Немезида“ — продължи Регев. — И атаките продължават на приливи и отливи оттогава, особено през последните години, откакто на сцената излезе израелската група. Бомбеният атентат в Тел Авив, за който ви казах, първата подобна постъпка на „Немезида“…

— Е била срещу „Барън“?

Регев кимна.

— Освен това са нахлували в офисите им, саботирали са няколко от инсталациите… все едно става въпрос за някаква вендета.

— Имаш ли представа защо? — попита Зиски.

— И по този повод има доста спекулации във форумите — отвърна Регев. — Има какви ли не теории, от обиден служител, забъркал се с „Немезида“, до някой корпоративен съперник, използващ организацията за сриване на конкуренцията. Никоя от тях не издържа. Лично аз предполагам, само предполагам, че от „Немезида“ са бесни, че на практика не могат да направят нищо на „Барън“. Най-лошото, което са открили за тях, е неспазването на някакви изисквания за безопасност и здравословна среда в техен обект в Австралия. Нещо, което едва ли би могло да се нарече разтърсваща новина. Сякаш „Барън“ са се измъкнали и те не могат да им го простят. Приели са го като лична обида.

Той сви рамене.

— Но пък е напълно възможно и да дрънкам абсолютни глупости. Както казах, когато стане въпрос за „Немезида в действие“, има един куп теории, но почти никакви факти. Нищо не пречи цялата организация да се ръководи и от марсианци.

Бен Рои се усмихна. Регев наклони глава, промърмори нещо на Зиски и си погледна часовника — огромен сребърен „Таг Хойзер“, който приличаше по-скоро на летателен уред.

— Май трябва да тръгвам — рече той.

— Сигурен ли сте, че не искате още една?

— По-добре не. Утре трябва да ставам рано.

Стисна бързо Зиски по рамото и стана. Бен Рои се дръпна, за да му направи място, и си стиснаха ръцете.