Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Майтапиш се.

— Египетската полиция никога не се майтапи.

Израелецът се усмихна. Изведнъж настроението му започна да се оправя.

— Как я намери?

Халифа му разказа за срещата си с Иман ал Бадри.

— Прекарах половината нощ с бележника на Пинскър — рече той. — Невероятен е, абсолютно невероятен. Главната галерия на мината е дълга почти километър и половина. И има буквално стотици шахти, тунели и проходи, които започват от нея. И това е само частта, която Пинскър е успял да изследва. Дори думата „лабиринт“ като че ли не е достатъчно адекватна.

— А злато?

За съжаление това бе единственият въпрос, на който Пинскър не бе отговорил. Беше записал, че е взел скални образци от мината, но явно бе убит, преди да има възможност да ги даде за анализ. Като се изключи това, не се споменаваше нищо за злато.

— Което не означава, че го няма — рече Халифа. — Онзи англичанин, с когото разговарях на кораба завчера, ми каза, че Пинскър не се е интересувал от злато, а е искал да научи повече за работниците. Така че е възможно мината още да е пълна със злато. Ще научим със сигурност, когато отидем на място.

— Днес ли?

— При толкова голяма находка трябва да се мине през много бюрократични препятствия — обясни Халифа. — Съобщих на Министерството и утре ще пратят човек да види бележника. А днес следобед имам среща с представителя на Върховния съвет за старините. Ако трябва да сме реалисти, ще се размърдат най-рано в края на седмицата.

— Не можете ли да мърдате по-бързо?

— Повярвай ми, по египетските стандарти краят на седмицата е все едно да се движиш със скоростта на светлината.

Бен Рои изсумтя. Беше вбесяващо, но нямаше какво да направи. Поне бяха открили мината. Това бе огромна стъпка в правилната посока. Междувременно със Зиски имаха куп друга работа за вършене. Цялата история с Восги чакаше да бъде изяснена, може би нямаше да е зле да проучат по-внимателно и Уилям Барън. А също и онзи списък с египетски фирми, който му бе дала жената от „Немезида“ — от него също можеше да изскочи нещо. Всъщност така и така беше на телефона…

— Виж, Халифа, вече направи повече от достатъчно, но какво ще кажеш да ти дам още една занимавка?

— Разбира се, за теб всичко.

Бен Рои му разказа за преживелиците си от предишния следобед.

— Жената ми даде списък на компании в Египет, с които „Барън“ са имали вземане-даване. Ние ще разровим от наша страна, но се питах дали няма да излезе нещо и от списъка. Какво ще кажеш?

Бен Рои извади листа от джоба си, изглади го и го постави на бюрото. Имаше около четирийсет имена.

— Готов ли си?

— Давай.

— „Адара Трейдинг“.

— Нищо не ми говорят.

— „Амско“.

— Не.

— „Банк Миср“.

— Разбира се. Една от най-големите банки в страната.

— Чисти ли са?

— Доколкото знам. Услугите им са пословично бавни.

Бен Рои се усмихна и продължи нататък.

— „Делта Системс“?

— Не.

— „Дураби“.

— Не.

— ЕГАЗ.

— Това е националният египетски газов холдинг — каза Халифа. — Голям държавен конгломерат, който контролира всички газови резерви.

Това можеше да бъде връзка с газовата концесия на „Барън“ в Сахара. Бен Рои сложи звездичка до името. Може би си заслужаваше да поразрови малко по-подробно.

— „Фауцер Електроникс“.

— Не.

— „Гемали“ ООД.

— Не.

И така нататък. Халифа беше чувал някои имена, но повечето не му говореха нищо. Не се сещаше някоя от познатите му компании да е свързана с подмолни сделки. ЕГАЗ си оставаше единствената със звездичка.

Бен Рои стигна до края на страницата и я обърна. От другата страна имаше още три имена.

— „Умара Конкрит“ — прочете той.

— Не.

— „Уасти Лоджистикс“.

— Не.

— „Джосер Фрейт“.

Мълчание.

— „Джосер Фрейт“ — повтори Бен Рои.

— Да.

— Какво?

— Чувал съм за тях.

Гласът на египтянина изведнъж зазвуча някак отнесено. Сякаш вече не беше съсредоточен напълно в разговора.

— И какво? — попита Бен Рои.

Наложи се да повтори въпроса, преди да получи отговор.

— Транспортна компания — промълви Халифа. — Голяма. Много голяма. Превозват товари по суша, по железопътни линии, по реката и така нататък. Имат много връзки в правителството.

— Това ли е всичко?

— В общи линии. Макар че има едно нещо.

— Слушам те.

Чу се как Халифа си пое дъх.

— Баржа на „Джосер Фрейт“ уби сина ми Али.

След като Бен Рои затвори, Халифа дълго седя загледан в нищото, като почукваше с пакета цигари по бюрото.