Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Обади се на Сара и остави съобщение на гласовата й поща. И тъй като имаше време, паркира на една пряка на „Ха Яркон“ и тръгна да се поразходи по крайбрежната улица.

На стъргалото гъмжеше от хора, както винаги в събота — пешеходци, бегачи, велосипедисти и скейтъри. Кафенетата бяха претъпкани, двойки играеха маткот зад „Шератон Мория“. Ударите на топките по бухалките се чуваха на сто метра разстояние. Звучеше музика, цяла тълпа хора упражняваха движения на салса, а летовниците на плажа бяха с толкова изрязани бански, че със същия успех можеха и да се пекат голи. Тел Авив бе не само различен град от Йерусалим, но и сякаш различен свят — много по-небрежен, лишен от напрежение, весел. В Йерусалим винаги се усеща някаква тежест — на религията, на историята, на безумната политика спрямо палестинския въпрос. Тук, на брега, този товар го нямаше и човек можеше да си помисли, че Израел е нормална страна. Не за първи път Бен Рои се запита защо изобщо му е трябвало да се мести.

Купи си сладолед — двоен, ягодов, с шамфъстък — и тръгна на юг. Морето се беше ширнало от дясната му страна, а извисяващите се фасади на крайбрежните хотели образуваха плътна бетонна стена отляво. Помисли си дали да иде чак до парка „Клор“, но когато стигна до подобната на зикурат сграда на операта, ентусиазмът му се изпари. Постоя малко и послуша струнния квартет, изнасящ импровизиран концерт под една палма. Дояде сладоледа и пое в обратната посока. Мислите му също обърнаха гръб на Тел Авив, Сара, бебето и посоката, в която беше тръгнал животът му, и се насочиха към случая „Клайнберг“. Благодарение на последния въпрос на Зиски при излизане от затвора беше ясно, че между Генадий Кременко и „Барън Корпорейшън“ има нещо, макар че нямаше ни най-малка представа какво точно. Ролята на Кременко в търговията със секс очевидно го свързваше и с Восги, която на свой ред беше връзка с арменската страна на нещата. До тук добре. А как стои въпросът с „Немезида в действие“ и необяснимото посещение на Клайнберг в Мицпе Рамон? Дали „Немезида“ не бяха открили нещо, което има връзка със статията, подготвяна от Клайнберг? Дали Клайнберг не беше отишла при тях с нещо? С малко усилие би могъл да намести нещата, макар и не по най-задоволителния начин. И тъй — „Барън“, Кременко, трафик, Восги, арменската катедрала, „Немезида“ — всички с потенциална връзка помежду си, като най-малко две от брънките на веригата бяха слаби.

Проблемният елемент бяха статиите, които Клайнберг бе чела за добива на злато и за Самюел Пинскър. Добивът на злато очевидно бе свързан с „Барън“, а косвено и със Самюел Пинскър, който е бил минен инженер. Пинскър пък беше свързан с Египет, откъдето започваше трафикът. Въпреки това двете истории не бяха на мястото си, открояваха се като необясними отклонения от основния курс на работа на Клайнберг.

Конкретно Пинскър му създаваше най-много главоболия. Опитът го беше научил, че във всяко разследване може да се открие най-малко една черна овца, едно парче от пъзела, което просто отказва да пасне на цялата картина. Пинскър беше именно това парче. Англичанинът сякаш бе част от съвсем различен пъзел. Бен Рои се беше надявал Халифа да открие нещо, но бяха минали вече пет дни, а от египтянина нямаше никаква вест. Това го поставяше в деликатна ситуация. Страшно се нуждаеше от повече информация за Пинскър, но в същото време не искаше да притиска Халифа — приятелят му и без това си имаше достатъчно грижи. Вече му се беше обадил веднъж и бе оставил съобщение, но не получи отговор и нямаше желание да го тормози. Но не можеше и да чака дълго. Имаше да решава убийство, а Самюел Пинскър беше свързан по някакъв начин със случая. Дали да се обади отново, или да започне да работи сам по въпроса, да натовари още малко Зиски? Двоумеше се какво да прави, когато телефонът му иззвъня.

Виж ти, виж ти. Халифа. Евреин и мюсюлманин на една и съща вълна!

— Тъкмо си мислех за теб — каза той, като махна с ръка на някакъв продавач, който се опитваше да му пробута шапка против слънце.

— Хубави неща, надявам се — отвърна Халифа.

— Само слънце и любов, приятелю.

Дори да беше развеселен от коментара, Халифа не го показа. Извини се, че не се е обадил по-рано, обясни, че е искал да говори с някои хора, преди да се чуе с него, и продължи с подробно резюме на откритото до тук — изнасилването, убийството за отмъщение, писмото на Хауърд Картър, загадъчното откритие, за което говорил Пинскър малко преди смъртта си, което можело и да има, а можело и да няма връзка с някакъв лабиринт. Ако се беше надявал на някакви драматични разкрития, Бен Рои остана горчиво разочарован. Не за първи път от началото на разследването.