Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

Адвокатката моментално се намеси.

— Мисля, че при тези обстоятелства трябва да…

Кременко вдигна пръст и тя млъкна. Дребен, почти незабележим жест, който обаче каза много на Бен Рои. Това беше човек, свикнал да му се подчиняват. Особено жени.

— Спокойно — каза той. — Тук съм, за да помогна на тези господа. Нямам какво да крия и от какво да се срамувам.

Облегна се и дръпна дълбоко от цигарата. Държеше я в самия край на филтъра, както правеха всички пандизчии. До него жената скръсти ръце и се загледа право напред със стиснати устни.

— Всички грешат, нали разбирате — каза Кременко. — Полицията, вестниците. Твърдят, че съм сутеньор и трафикант, но аз дори не знам какво означават тези думи. Аз съм най-обикновен бизнесмен. Хазяин. Единственото ми престъпление е, че съм прекалено добродушен. — Той театрално вдигна ръце. — Тези млади момичета идват в Израел, не познават никого, не говорят езика. Помагам им — осигурявам им евтини квартири, давам им пари назаем, когато закъсат, опитвам се да ги изправя на крака.

— Доколкото чувам, по-скоро ги карате да си разтварят краката — подметна Бен Рои.

Адвокатката отново подскочи.

— Още една евтина шега като тази, и разговорът…

— Леко, тигрице — разсмя се Кременко и й махна да млъкне. — Той просто се майтапи. Не мога да се обиждам всеки път, когато някой пуска шега. Нали така, Бамби?

Последното обръщение беше отправено към Зиски, който отново го пусна покрай ушите си. Хлапето запазваше хладнокръвие, трябваше да му се признае. Ако Бен Рои беше на негово място, Кременко вече щеше да има нужда от спешна стоматологична помощ.

— И сте казали това на госпожа Клайнберг? — попита той.

— Именно. Казах й, че съм като баща на момичетата. Откъде мога да знам, че вършат такива неприлични неща зад гърба ми? Мен ако питате, аз съм жертвата в случая. Жертва на собствената си доверчивост.

Поклати глава в подигравателен гняв. Бен Рои хвърли поглед към Зиски и към адвокатката, чието изражение си оставаше абсолютно безизразно. Запита се дали не я смущава, че защитава лайно като Кременко. Сигурно не. Законът е безпристрастен, сигурно щеше да възрази тя, всеки има право на защита. Може и да не го харесваше, но според нейния начин на мислене тя служеше на по-висша кауза. Според начина на мислене на Бен Рои тя беше курва точно толкова, колкото и момичетата на Кременко. Даже повече — тя имаше избор.

— Разкажете ми за египетския канал — каза той.

— Това пък какво е?

Престореният гняв се смени с престорено объркване.

— Маршрутът, по който момичетата попадат в Израел. През Синай до Негев.

— Не бих могъл да зная нищо за това.

— Казват, че вие го държите.

Кременко сви рамене.

— Хората говорят какво ли не. Казват, че вие сте абсолютни путки, но това не означава, че имате клитори на главичките си и пикаете кръв всеки месец.

Адвокатката трепна. Ако не беше толкова вбесен от Кременко, Бен Рои сигурно щеше да се развесели от смущението й.

— Госпожа Клайнберг спомена ли Египет?

— Може и да е споменавала. Ако е така, значи съм й казал същото, което току-що казах на вас.

— И по-точно?

— Че нямам абсолютно никаква представа, мамка му!

Сводникът махна нетърпеливо с ръка и гривната му издрънча. Бен Рои смени темата.

— Да се върнем на момичетата — рече той. — Госпожа Клайнберг интересуваше ли се конкретно от някое от тях? Споменавала ли е имена?

— Доколкото си спомням, не.

— Мария? Не спомена ли това име?

Кременко присви очи, сякаш се мъчеше да си спомни, после поклати глава.

— Восги? Същата реакция.

— Както обясних на дебеланата, имам много наемателки и не помня имената на всички.

— Може пък да си спомните лицето. — Бен Рои отвори папката, извади снимката на Восги и я постави на масата пред Кременко. — Тя беше ли от вашите наемателки?

Адвокатката долови сарказма и изгледа предупредително Бен Рои. Кременко или не забеляза, или предпочете да не се хваща на хорото. Взе фотографията и показно я заразглежда.

— Никога не съм я виждал — заяви той след престорено дълга пауза и му върна снимката.

— Сигурен ли сте?

— Толкова съм сигурен, колкото и че имам дупка на гъза.

— Тя е арменка. Изчезнала е от един приют преди няколко седмици.

Бен Рои пусна това, за да види дали ще има някаква реакция. Нямаше. Кременко продължаваше да го гледа с подпухналите си, розови и леко развеселени очи. Бен Рои се опита да прочете какво става зад тях, но капаците бяха плътно затворени и нищичко не успя да зърне. От друга страна, Кременко знаеше точно какво става в главата на Бен Рои и започна да се киска.