Джеймс Ролинс - Кървавото евангелие

Ято сиви гълъби полетя в кръг високо над главата на мъжа, а сред тях летеше и една снежнобяла птица, подобна на лъч светлина в този сив ден. Томи я проследи с поглед, докато си мислеше за птицата в Масада, гълъба със счупеното крило. Спомни си как я вдига — точно преди животът му да се разпадне напълно.

Нима онзи акт на състрадание и милост го беше обрекъл?

Присви очи към бялата пица, която се спусна ниско и прелетя над тях. Гълъбът погледна Томи — първо с едното си око, после с другото.

Томи потръпна и откъсна поглед от небето.

Очите на птицата бяха зелени, като от обработен малахит.

Също като очите на гълъба в Масада.

Как бе възможно това? Как бе възможно всичко това?

„Всеки момент ще се събудя в някаква болнична стая, целият в тръби и системи.“

— Искам да се върна при старите си приятели — каза той, без да му пука дали не звучи като някакво капризно дете.

— Ще намериш много нови приятели през твоя дълъг, много дълъг живот — каза Распутин. — Това е съдбата ти.

Томи погледна отново към птиците. Копнееше да е там горе, да отлети с тях. Защо това не беше съдбата му?

Да има криле.

Рун докосна кръста си. Бяха спечелили битката. Втрисаше го при мисълта колко близо бяха до загубата на всичко. Но накрая излязоха победители.

Елеазар замълча. Обърна книгата към себе си и прокара пръст под редовете, прочете ги отново, сякаш първия път ги беше разбрал погрешно. Но думите бяха същите.

— Значи сме спечелили първата битка — рече Джордан.

— Но какво означава онази „война на Небето“... и „Първи ангел“? — попита Ерин.

— Намерихме книгата — непоколебимо изтъкна Джордан. — Можем да намерим и ангела. Обзалагам се, че е по-голям от книгата. Не може да е чак толкова трудно, нали?

Ерин се разсмя и се облегна на него.

— Вярно.

Войникът бе прав. Вече бяха извършили невъзможното. Рун погледна към Елеазар.

— Откъде започваме?

Елеазар сбърчи чело.

— От пророчеството. Върнете се към пророчеството.

Рун чакаше.

Елеазар го изрецитира:

„Ще дойде ден, когато Алфата и Омегата ще излеят мъдростта си в Евангелие на безценната кръв, за да могат синовете Адамови и дъщерите Евини да го използват в нужда.

Дотогава благословената книга ще бъде скрита в кладенец на най-дълбок мрак от Момиче с покварена невинност, Рицар на Христа и Воин на Човека.

И други трима ще извадят книгата на светло. Само Жена на познанието, Рицар на Христа и Воин на Човека могат да отворят Христовото евангелие и да разкрият Неговата слава на света.“

— Това го направихме — кимна Джордан. — Какво трябва да направим сега, за да намерим ангела?

Елеазар затвори книгата.

— Това може никога да не се случи.

— Защо не? — намръщи се Джордан. — Намерихме книгата, нали така?

Елеазар въздъхна и надеждата напусна Рун с тази въздишка.

— Има вероятност триото вече да се е разтурило — предупреди Елеазар.

Рун се запита какво иска да каже Възкресеният. Как така триото да е разтурено? Всички бяха тук. Той постави едната си ръка върху ръкава на Джордан, а другата върху рамото на Ерин.

Внезапно Ерин затвори очи и пребледня.

— Какво има, Ерин? — попита Джордан.

Тя прочисти гърлото си.

— Ами ако аз не съм част от триото? Ами ако аз не съм Жената на познанието?

— Какви ги говориш? Разбира се, че си. Ти реши загадката на евангелието. Без теб никога нямаше да го намерим. И беше там, когато го превърнахме в книга. — Войникът говореше търпеливо, без тревога в гласа си.

Страхът обаче запълзя по гърба на Рун.

— Спомнете си какво точно гласи пророчеството — намеси се той. — В него се казва, че триото отваря Христовото евангелие и разкрива Неговата слава на света.

— И какво? — не разбра Джордан.

Ерин поклати съкрушено глава.

— Не бях там, когато книгата беше отворена. Не бях прекрачила прага на базиликата, преди да се появи златната светлина. Ти беше там. Рун също. Но не и аз. Още се намирах отвън с гвардееца.

— И си мислиш, че това е от значение? — възрази Джордан. — Нима едно прекрачване на прага е от значение?

— Ако аз не съм Жената на познанието, значи това е била Батори. — Ерин пое дълбоко дъх. — А аз я убих.

Рун се мъчеше да открие грешка в логиката ѝ, но както обикновено не успя. Всички бяха приели, че Ерин е Жената на познанието — тя бе в Масада, в Германия, в Русия и в Рим. Но абсолютно същото се отнасяше и за Батори. Тя винаги бе една крачка пред тях. Бе следвала следите, водещи до книгата, и бе определила как и къде трябва да бъде отворена тя. И именно тя държеше книгата при превръщането ѝ.