Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Защото нищо не беше същото.

Докато се изправяше и приготвяше бележките си за сутрешната лекция, студентите започнаха да пристигат по един и по двама. Неколцина слязоха по стъпалата да седнат отпред, но повечето останаха на последните, най-високи редове.

- Професор Грейнджър?

Ерин погледна наляво и видя да я приближава млад мъж с пет сребърни халки във веждата. Студентът спря пред нея с решително изражение. На рамото му висеше фотоапарат с дълъг обектив.

- Да? - Ерин не си направи труда да скрие раздразнението в гласа си.

Студентът сложи на катедрата сгънато листче и го плъзна към нея.

Другите студенти зад него се правеха на безразлични, но определено бяха лоши актьори. Ерин усещаше, че я наблюдават, и се чудеше как да постъпи. Не беше нужно да разгъва листчето - ясно беше, че на него е написан телефонният номер на младежа.

- Аз съм от „Станфорд Дейли“ - каза той, като попипваше една от халките на веждата си. - Какво ще кажете за едно бързо интервю за университетския вестник?

Тя бутна листчето обратно към него.

- Не, благодаря.

Беше отказала всички покани за интервюта след завръщането си от Рим. Не можеше да наруши мълчанието си сега, особено като се имаше предвид, че всичко, което ѝ бе позволено да казва, е лъжа.

За да се потули истината за трагичните събития, довели до смъртта на двамата ѝ студенти, бяха скалъпили история, че е останала три дни в израелската пустиня, погребана сред отломките след земетресението в Масада. Била открита жива заедно със сержант Джордан Стоун и единствения ѝ оцелял специализант Нейт Хайсмит.

Ерин разбираше необходимостта от измислицата, за да се обясни времето, през което бе работила за Ватикана - измислица, допълнително поддържана от избраните малцина от правителството, които също знаеха истината. Широката публика не бе готова за истории за чудовища в нощта и за мрачните опори, крепящи света като цяло.

Въпреки това, независимо дали бе необходимо, или не, тя нямаше намерение да разкрасява допълнително тези лъжи.

Студентът с халките на веждата продължи да упорства.

- Ще ви дам да прегледате материала, преди да го пусна. Ако нещо не ви се понрави, ще работим върху него, докато не ви хареса.

- Уважавам трудолюбието и усърдието ви, но това не променя отговора ми. — Тя посочи наполовина пълната аудитория. - Моля, върнете се на мястото си.

Младежът се поколеба и понечи да заговори отново.

Ерин се изправи в цял ръст и го фиксира с най-строгия си поглед. Беше висока само метър и петдесет и пет и с русата си коса, вързана на небрежна опашка, не представляваше особено застрашителна фигура.

Всичко обаче се свеждаше до нагласата.

Каквото и да видя в очите ѝ, студентът побърза да се върне при колегите си и бързо седна на мястото си. Даже наведе глава.

След като въпросът беше решен, тя подреди бележките си и се обърна към слушателите.

- Благодаря, че дойдохте на последната сесия от История 104 — разбулване на божествеността от библейската история. Днес ще разгледаме често срещаните заблуди относно един религиозен празник, който между другото наближава - Коледа .

Мелодичният звън на зареждащи се лаптопи беше сменил познатото навремето шумолене на хартия, докато студентите се приготвяха да си водят бележки.

- Какво празнуваме на двайсет и пети декември? - Погледът ѝ се плъзна по студентите - някои с пиърсинг, неколцина с татуировки и един-двама, които май страдаха от махмурлук. - Двайсет и пети декември? Някой сеща ли се? Раздават се подаръци.

Едно момиче с пуловер с бродиран ангел на гърдите вдигна ръка.

- Раждането на Христос.

- Точно така. Но кога всъщност е бил роден Христос?

Никой не се осмели да отговори.

Тя се усмихна, забрави за страховете си и се върна в ролята на преподавател.

- Много хитро от ваша страна, че избегнахте капана. - Коментарът ѝ бе посрещнат със спорадичен смях. - Датата на раждането на Христос всъщност е предмет на спор. Според Климент Александрийски...

Ерин продължи лекцията си. Преди година щеше да каже, че днес няма жив човек, който да знае истинската дата на раждането на Христос. Вече не би могла да го направи, тъй като по време на приключенията си в Израел, Русия и Рим беше срещнала някого, който знаеше , който е бил жив, когато се е родил Христос. И тогава бе осъзнала до каква степен общоприетата история е погрешна — или скрита от невежество, или от нарочни заблуди, целящи да скрият по-мрачни истини.