Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Междувременно — добави адмиралът — да се надяваме, че няма да открият нищо важно, преди вие да прелетите над Голямата локва.

21:48 по Гринуич

Лондон, Англия

— Трябва да извадиш сърцето.

Сафиа вдигна поглед от миниатюрния сребърен дебеломер. Стаята с арките тъмнееше наоколо. Бяха останали само тя, Кара и Клей. Едгар и инспекторът си бяха тръгнали преди двайсетина минути. Изглежда прецизните измервания и записването бяха охладили значително любопитството им и кратковременния интерес, породен от произхода на статуята като погребална скулптура за гробницата на бащата на Дева Мария.

Сафиа се върна към измерванията.

— Накрая ще извадя сърцето.

— Не, ще го направиш тази вечер.

Сафиа огледа по-внимателно приятелката си. Лицето на Кара се виждаше добре под светлината на халогенните лампи. Яркият им блясък беше отцедил напълно цвета от страните й, но Сафиа забеляза сребристата лъскавина на кожата й и разширените зеници. Беше се Надрусала. Пак онези амфетамини. Преди три години Сафиа бе сред малцината, които знаеха, че едномесечната „ваканция в чужбина“ на лейди Кенсингтън всъщност беше престой за детоксикация в луксозна частна клиника в Кент. Откога ги взимаше пак? Погледна към Клей. Не беше сега моментът да влиза в спор с нея.

— Защо бързаш толкова? — попита тя.

Очите на Кара се плъзнаха нервно из стаята. Гласът й се снижи.

— Преди инспекторът да пристигне, забелязах нещо. Изненадана съм, че ти още не си го видяла.

— Какво?

Кара се наведе напред и посочи към една от откритите части на сърцето, и по-точно към десния вентрикул.

— Погледни тази изпъкнала линия тук. — Тя плъзна по линията върха на дебеломера.

— Една от коронарните артерии или вени — каза Сафиа, отново удивена от артистизма на изработката.

— Така ли? — Кара посочи. — Виж колко съвършено хоризонтална е горната част, после се спуска вертикално надолу в двата края под деветдесет градуса. — Тя проследи кръвоносния съд. Пръстите й трепереха с характерния амфетаминов тремор.

Кара продължи:

— Всичко в това сърце е предадено толкова достоверно. Дори Да Винчи би се затруднил да постигне такава анатомична прецизност. — Вдигна поглед към Сафиа. — Природата не обича правите ъгли.

Сафиа се наведе по-близо. Проследи с пръсти линията, сякаш четеше брайлово писмо. Съмнението бавно отстъпи пред шока.

— Краищата… те просто прекъсват изведнъж и толкова. Не продължават надолу.

— Това е буква — каза Кара.

— Епиграфски южноарабски — съгласи се Сафиа, като имаше предвид древното писмо от този район, което предхождало иврит и арамейския. — Това е буквата Б.

— А сега погледни добре и онова, което се вижда от горната сърдечна камера.

— Десният атриум — каза иззад тях Клей. И двете погледнаха към него.

— Следвах медицина, преди да разбера, че гледката на кръв има такъв… е, отрицателен ефект върху погълнатата на обяд храна.

Кара насочи вниманието си обратно към скулптурата и посочи с дебеломера.

— Значителна част от горния атриум все още е скрита от пясъчника, но мисля, че отдолу е скрита още една буква.

Сафиа се наведе още по-близо и опипа с пръсти. Долните краища на откритите съдове свършваха също толкова рязко, колкото и при първия.

— Ще трябва да работя внимателно.

Посегна към наредените пинсети, длета и миниатюрни чукчета. С подходящите инструменти в ръце тя се хвана на работа с прецизността на хирург. С чук и длето отчупи по-големите парчета от крехкия пясъчник, после с пинсети и четка почисти мястото. Само след няколко минути десният атриум се разкри пред очите им.

Сафиа впери поглед в пресичащите се линии на коронарните съдове. Те представляваха съвършено изображение на буква.

Твърде сложно бе, за да е обикновена случайност.

— Коя е тази буква? — попита Клей.

— Няма съвсем същата буква в английския — отговори Сафиа. — Произнася се като „уа“… така че при превод често се транслитерира като У-А и дори като У, защото именно така звучи при произнасяне. Макар че на практика в епиграфското южноарабско писмо изобщо няма букви за гласните звуци.

Кара срещна погледа й.

— Трябва да извадим сърцето — повтори тя. — Ако има още букви, те ще са върху другата му страна.

Сафиа кимна. Лявата страна все още беше скрита в каменната гръд. Не й се искаше да нарушава допълнително целостта на статуята, но любопитството я накара да вземе инструментите си, без да спори повече. Хвана се на работа. Отне й половин час да отстрани каменната прегръдка около сърцето. Най-накрая тя прикрепи вакуумната чашка и стисна дръжката й с две ръце. Отправи молитва към древните богове на Арабия и дръпна право нагоре, използвайки всички мускули на раменете си.