Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Чисто беше.

Прокле липсата на достатъчно опитни агенти. Макар да разчиташе на хотелската охрана и местната полиция, които вече покриваха всички изходи, федерални агенти не му бяха отпуснати от страх да не би индианците да решат, че е нарушен суверенитетът им.

Освен това по план мисията изглеждаше лесна — сгащват и арестуваш. В най-лошия случай щяха да унищожат изследователските данни, за да не попаднат в китайски ръце.

Сега всичко беше отишло по дяволите. Бяха го излъгали с помощта на собственото му оборудване. Но в момента се страхуваше повече за друго.

Касандра…

Молеше се да греши, но не хранеше големи надежди.

Плъзна се покрай стената на асансьорното фоайе. То се отваряше към средата на коридора. Номерирани апартаменти се редяха в двете посоки. Приведен, той погледна вляво и вдясно. Празно. Нито следа от Занг или бодигардовете му.

Тръгна по коридора.

Сетивата му се бяха изострили като бръснач. Ключалка изщрака зад него, той се завъртя и падна на едно коляно с насочен пистолет. В другото крило на коридора се появи възрастна жена по халат. Взе от прага броя на „Ю Ес Ей Тудей“, който хотелската управа осигуряваше безплатно за гостите си, и се прибра обратно, без дори да забележи въоръжения мъж надолу по коридора.

Пейнтър се завъртя обратно. Изтича към вратата на своя апартамент. Провери дръжката. Заключено. Посегна с една ръка за ключа; другата държеше глока насочен към вратата на Занг отсреща. Прекара ключа по електронната ключалка. Светна зелена светлина.

Бутна вратата, без да отделя гръб от стената отстрани.

Не последваха изстрели. Нито викове.

Нахлу през вратата. Спря два метра навътре, краката широко разтворени в поза за стрелба. Виждаше добре централната стая и спалнята.

Празни.

Избърза напред и провери спалнята и банята. Нямаше външни хора… нямаше следа и от Касандра. Върна се при електронните джаджи. Погледна мониторите. Те още показваха апартамента на Занг от различни ъгли. Бяха се изнесли. Компютърът го нямаше. В апартамента имаше само един човек.

— Господи… не…

Хукна назад през вратата, забравил всякаква предпазливост. Прекоси с два скока коридора и трескаво затърси специалния ключ на охраната, който отваряше всички врати в хотела. Влезе в апартамента на Занг и хукна към спалнята.

Тя висеше гола на едно въже, закачено за вентилатор на тавана. Лицето й беше посиняло над примката. Краката й, които още ритаха, когато я бе видял на монитора, сега висяха отпуснати.

Прибра в движение пистолета си и прескочи един стол буквално с прелитане. Измъкна кама от ножница на китката си и преряза въжето с един-единствен бърз удар. Приземи се тежко, хвърли ножа и улови падащото тяло.

Сложи я на леглото, после се отпусна на колене. Пръстите му подхванаха трескава борба с възела на примката.

— По дяволите!

Въжето се беше впило дълбоко в тънкия й врат, но примката най-после се отпусна и той я свали. Пръстите му провериха предпазливо врата й. Не беше счупен.

Дали още беше жива?

В отговор накъсано дихание разтърси тялото й и излезе през устата.

Пейнтър облекчено отпусна глава.

Очите й се отвориха и започнаха да се въртят трескаво в паника и объркване. Закашля се. Ръцете й се бореха с невидим противник.

Той се опита да я успокои, като говореше на китайски.

— Няма страшно. Не мърдай. Няма страшно.

Момичето изглеждаше дори под тринайсет години. Голото й тяло беше насинено на места, където едно дете не би следвало да бъде насинено. Занг я беше използвал безмилостно, а след това я беше оставил на въжето, за да забави преследвача.

Той се отпусна на пети. Момичето захлипа и се сви на кълбо. Не я докосна, знаеше, че е по-разумно да не го прави. Комуникаторът избръмча в ухото му.

— Командир Кроу. — Беше шефът на хотелската охрана. — Има стрелба при изхода от северната кула.

— Занг? — Скочи на крака и хукна към балкона.

— Да, сър. Докладваха ми, че използва партньорката ви за жив щит. Възможно е да е ранена. Пращам още хора натам.

Пейнтър рязко отвори прозореца. Той беше обезопасен и се отваряше само колкото да провре главата си навън.

— Трябва да блокирате улицата.

— Момент.

Звук на пищящи гуми стигна до слуха му. Един Линкълн изтрещя откъм обслужвания паркинг и се отправи към хотела. Личната кола на Занг отиваше да го прибере. Шефът на охраната се върна в ефир.

— Минал е през северния изход. Все още държи партньорката ви.

Линкълнът стигна до ъгъла на високата сграда. Пейнтър обърна гръб на прозореца.