Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Включително и техният водач, както личеше.

Баща й увеличи оборотите на двигателя.

— Обещах ти лов, Кара, и няма да те разочаровам. Но ако искаш да се върнеш…

Кара се поколеба, като местеше поглед от баща си към Хабиб и обратно, на границата между страха и решимостта, между митовете и реалността. Тук, в дивото на дълбоката пустиня, всичко изглеждаше въз-можно.

Погледна към отдалечаващата се антилопа, която куцукаше през горещите пясъци, всяка стъпка беше мъчение, пътят й бе изтъкан от болка. Знаеше какво трябва да направи. Цялата тази кръв и агония беше предизвикана заради нея. Трябваше да сложи край.

Вдигна шала си и смени предавката.

— Има по-лесен път надолу. По левия склон. — Пое по протежение на хребета към един по-полегат участък.

Нямаше нужда да поглежда през рамо, за да усети широката бащина усмивка на задоволство и гордост — тя я огряваше ярко като слънцето. В момента обаче не я стопляше.

Плъзна поглед по равнината, покрай самотния орикс, към самотната пясъчна спирала. Макар пясъчните дяволи да бяха нещо обикновено, гледката незнайно защо я озадачи. Не се беше помръднала.

Стигна до по-полегатия склон и насочи мотопеда надолу към равнината. Стръмно беше. Мотопедът се плъзгаше и се накланяше, но все пак не се прекатури въпреки рохкавия пясък. Когато пое по равнината, гумите му зацепиха добре в по-твърдия терен и Кара набра скорост.

Чуваше мотопеда на баща си отзад. Звукът стиг-на и до плячката им. Ориксът ускори крачка, тръсвайки глава в агония.

Беше на по-малко от четвърт миля напред. Няма да трае още дълго. На равния терен мотопедите Щяха да настигнат животното и един чист изстрел щеше да сложи край на болката му и на лова.

— Ще се скрие! — извика баща й и посочи. — Отправя се към пясъчната буря!

Баща й се стрелна покрай нея. Кара натисна педала за газта и се приведе ниско над ръчките. Скъсяваха разстоянието до раненото създание, но отчаянието му даваше непонятни сили.

Ориксът прекрачи границата на бурята и се отправи към центъра.

Баща й изруга цветисто, но продължи преследването.

Кара го последва, повлечена от решимостта му.

Съвсем близо до бурята откриха дълбока хлътнатина в пясъка. И двамата набиха спирачки до ръба й. Пясъчният дявол се издигаше от центъра на хлътнатината, сякаш копаеше дупка в пустинята и изхвърляше пясък високо във въздуха. Прашната колона трябва да беше около петнадесет метра широка, а падината — поне четиристотин.

Димящ вулкан в пясъка.

Следи от синя енергия плющяха във вътрешността на колоната с изнервящо тихи припуквания. Усещаше се миризма като на озон. Този феномен беше характерен за бурите в сухите пустини — статично електричество.

Без да обръща внимание на гледката, баща й посочи към дъното на падината.

— Ето го!

Кара погледна надолу. Куцукайки по дъното, ориксът се придвижваше към най-гъстия прах — въртящия се циклон близо до центъра.

— Свали си пушката! — извика баща й.

Тя остана неподвижна, неспособна да помръдне.

Ориксът стигна до ръба на пясъчния дявол, краката му трепереха, коленете се подгъваха, но животното въпреки това упорито се стремеше към по-плътното прикритие на завихрения пясък.

Баща й изруга тихо и насочи мотопеда си надолу по склона.

Уплашена, Кара прехапа устни, прехвърли мотопеда си през ръба и пое след него. Веднага усети статичното електричество, уловено в хлътнатината. Косъмчетата по кожата й запукаха при допира с дрехите и подсилиха страха и. Намали и задните гуми потънаха в пясъчния склон.

Баща и стигна дъното и спря със завъртане, като едва не преобърна мотопеда. Успя да се задържи на седалката и се завъртя с пушката на рамо.

Кара чу високия пукот на неговата „Марлин“. Погледна към орикса, но той вече се беше скрил в пясъчната буря и сега се виждаше само като блед силует. Силуетът подскочи и се строполи.

Смъртоносен изстрел. Баща й беше успял!

Кара внезапно се почувства като пълна глупачка. Беше позволила на страховете си да вземат връх и баща й беше свършил нейната работа в лова.

— Татко! — извика тя, готова да го похвали и горда от упорития му прагматизъм, довел лова до успешен край.

Ала внезапен писък удави следващите и думи. Писъкът долетя откъм пясъчния дявол, излязъл сякаш от някакъв тъмен ад, ужасен вик на агония. Тъмната сянка на орикса се мяташе в сърцето на дявола, полускрита от завихрения пясък. Агонизиращият вой се изтръгваше от неговото гърло. Животното умираше.