Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Капитан Ал Хафи се изправи на крака. Един от мъжете му подаде патерицата.

Сафиа си даде сметка какво е видяла току-що — официално отдаване на почит от царските потомци към тяхната царица.

Капитан Ал Хафи им даде знак да го последват и премина на английски:

— Намерението ми беше да ви измъкна, но мога да ви предложа само убежище. Остава ни да се надяваме, че моите мъже и вашите жени ще успеят да задържат мародерите. Елате.

Поведе ги покрай двореца. Всички го последваха. Омаха вървеше до Барак.

— Ти си Шахра? Мъжът кимна.

— Значи затова знаеше задния изход от планините, през онова гробище. Каза, че само Шахра знаели пътеката.

— Долината на спомените — назова официалното име на местността Барак. — Гробовете на нашите предци от времето, когато са напуснали Убар.

Капитан Ал Хафи куцукаше край Лу’лу. Кара я подкрепяше от другата страна и се включи в разговора.

— Затова ли всички пожелахте да участвате в мисията? Заради връзката и с Убар?

Капитанът наведе глава.

— Моля да ме извините за подвеждането, лейди Кенсингтън. Просто Шахра не разкриват тайните си пред външни хора. Така повеляват традициите ни. И ние сме пазители на това място не по-малко от Рахим. Били сме натоварени с тази трудна задача от последната царица на Убар, точно преди двете линии да се разделят. Така както разделила ключовете, тя разделила и царските кръвни линии, всяка със собствените си тайни.

Сафиа ги погледна — домовете на Убар, сбрани отново.

— И каква тайна е била поверена на вас? — попита Омаха.

— Старата пътека към Убар. Извървяната от първата царица. Беше ни забранено да я отваряме, докато Убар не бъде отново открит.

— Задна вратичка — каза Омаха. Сафиа си помисли, че би трябвало сама да се досети. Цацата, запечатала Убар след ужасната трагедия, е била повече от педантична. Имала е резервни планове за резервните планове, разпределени между двете кръвни линии.

— Значи може да се излезе оттук? — попита Омаха.

— Да, има път към повърхността. Но не можем да се измъкнем навън. Пясъчната буря буквално беснее и е опасно да се мине по купола на Убар. Точно затова се забавихме толкова, след като научихме от Барак, че портата е отворена.

— Е, по-добре късно, отколкото никога — каза Дани зад тях.

— Да, но сега нова буря връхлита района от юг. Би било сигурна смърт да излезем горе.

— Значи все още сме в капан — заключи Омаха.

— Докато бурята утихне. Просто трябва да удържим дотогава.

С тази тревожна мисъл те изминаха още няколко улици в мълчание, докато не стигнаха до задната стена на пещерата. Изглеждаше солидна, но капитан Ал Хафи продължи напред. Сафиа забеляза права пукнатина в стената от стъкло. Извиваше се под ъгъл навътре и затова не се виждаше от пръв поглед.

Капитан Ал Хафи ги заведе при пукнатината.

— Повърхността е на сто и петдесет стъпала нагоре. Проходът може да послужи като скривалище за децата и жените.

— И като капан, ако не успеем да задържим Касандра. Капитан Ал Хафи плъзна поглед по Насъбралите се хора.

— Всяка помощ ще е добре дошла. От всеки, който може да държи оръжие.

Дани и Корал се приближиха да вземат оръжие от складираното в пукнатината. Дори Клей пристъпи напред и протегна ръка.

Студентът усети изненадания поглед на Сафиа.

— Наистина държа на онази шестица — беше единственото, което каза, преди да отстъпи встрани. В очите му грееше страх, но и решителност. Омаха отиде последен.

— Пистолет си имам. Но още един ще ми дойде добре. Капитан Ал Хафи му подаде една М — 16.

— И това става.

Сафиа пристъпи към него, когато той се дръпна встрани.

— Омаха… — Така и не му беше отговорила долу, в двора на двореца. Дали думите му не бяха предсмъртно признание с ясната мисъл, че са обречени?

Той и се усмихна.

— Не е нужно да казваш нищо. Аз казах, каквото исках. Още не съм си заработил отговора ти. — Той отстъпи крачка встрани. — Но се надявам, че поне ще ми позволиш да опитам.

Сафиа се приближи, сложи ръка зад врата му и го дръпна надолу. Каза в ухото му:

— Аз наистина те обичам… просто не знам… — Не успя да довърши. Недоизказаното увисна между тях.

Той въпреки това я прегърна.

— Аз пък знам. И ще изчакам, докато и ти си готова. Раздели ги дочут спор. Думи на висок глас между Кара и капитан Ал Хафи.

— Няма да ви позволя да участвате в битката, лейди Кенсингтън.

— Напълно способна съм да стрелям с пушка.

— Тогава вземете една с вас на стълбите. Може да ви потрябва.