Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Заедно със скенера Пейнтър беше открил цял куфар с анализиращо оборудване, по-съвършено от всичко, с което беше работил. За разлика от него Корал беше огледала находката му с жаден блясък в очите. Единственият й коментар беше: „Хубави играчки.“ Пейнтър помъкна целия куфар: Явно Сафиа беше надушила нещо.

Бурята го дърпаше безмилостно, докато той се изкачваше към крепостта. Песъчинки се забиваха във всеки открит сантиметър от кожата му, вятърът плющеше в шала и наметалото му. Наведе се срещу поривите. Денят беше помръкнал до здрач. А това беше едва челото на бурята. — На север светът свършваше със стена от мрак, нашарена от паяжини син огън. Заряди статично електричество. Направо можеше да го помирише човек. Във връзка с подготвяната си мисия до Марс НАСА беше провела изследване как се отразяват такива пясъчни бури върху хората и оборудването. Най-голямата заплаха за електрониката не бяха прахта и пясъкът, а изключително високият електрически заряд във въздуха, създаден от комбинацията на сух въздух и кинетична енергия. Достатъчно висок да изпържи за секунди електронните вериги и да прогори до болка кожата при пряко попадение. А тази буря раждаше гигантска вихрушка от статично електричество. Която всеки миг щеше да ги застигне.

Пейнтър вървеше упорито към ниското възвишение през вятъра и навявания на пелени пясък. Когато наближи, не тръгна нагоре, а надолу, по стръмната пътечка, която се спускаше в понорната яма. Дълбоката яма се простираше от изток на запад по по-дългата си ос. Цитаделата се намираше зад най-западната и точка, сякаш застанала там на пост.

Сафиа и групата й клечаха в отсрещния, източния край на пропастта. Рахим също се бяха събрали покрай ръба на ямата. Повечето лежаха по корем, за да се запазят в максимална степен от вятъра.

Без да им обръща внимание, Пейнтър се спусна — ту на бегом, ту с пързаляне — по песъчливата пътечка. Стигна дъното и тръгна бързо напред.

Сафиа, Омаха и Кара се бяха навели над монитора на дълбочинния радар. Сафиа почукваше по екрана.

— Ето тук. Виждате ли този джоб. Само на метър под повърхността е.

Омаха се обърна назад.

— Клей, премести шейната с радара две стъпки назад. Да точно там. — И отново се приведе над монитора.

Пейнтър отиде при тях.

— Какво открихте?

— Камера — каза Сафиа. Омаха се намръщи.

— Според мен е остатък от стар кладенец. Отдавна пресъхнал. Сигурен съм, че вече е бил документиран от други изследователи.

Пейнтър се премести по-близо тъкмо когато Омаха кликна върху един бутон на монитора. Зареди се неясно триизмерно изображение на напречно сечение на терена под радарната шейна. Беше с конична форма, тясно на върха и по-широко на дъното.

— В най-широката си част е малко над три метра — каза Омаха. — Просто оцеляла част от първоначалната цистерна.

— Наистина прилича на сляп джоб — съгласи се Кара. Сафиа се изправи.

— Не, не е. — Обърна се с лице към Пейнтър. — Донесе ли детектора?

Пейнтър вдигна куфара.

— Пусни скенера.

Пейнтър отвори куфара, издърпа чувствителния накрайник от основата на скенера и го включи. Червената игла описа дъга напред и назад за настройване. Появи се примигваща зелена светлинка, после спря да мига.

— Готово.

Бавно се завъртя в кръг. На какво се надяваше Сафиа? Червената игла не помръдна от нулата.

— Нищо — извика той към хората зад себе си.

— Казах ти, че… — започна Омаха.

— А сега провери скалната стена — прекъсна го Сафиа и посочи към стената на ямата. — Приближи се.

Пейнтър протегна скенера пред себе си като пръчка за търсене на подпочвена вода. Пясък се завихряше по пода на ямата, подхванат от ветровете горе. Пейнтър се приведе над скенера, когато наближи скалната стена. Прокара накрайника по скалата, в по-голямата си част пясъчник.

Иглата потрепна.

Той хвана по-здраво скенера и го закри от вятъра със собственото си тяло. Стрелката спря да се движи. Показанието беше съвсем слабо, леко помръдване, но все пак тестът беше положителен.

Той извика през рамо:

— Тук улавям нещо!

Сафиа му махна да се връща.

— Трябва да копаем под шейната. На един метър дълбочина. Да отворим джоба.

Омаха погледна часовника си.

— Имаме само двайсетина минути.

— Можем да се справим. Почвата е мека — пясък и малки камъни. Ако няколко души копаят едновременно…

Пейнтър беше съгласен с нея, чувстваше и прилив на вълнение.

— Да го направим.

След по-малко от минута кръг от копачи се хвана на работа. Сафиа се дръпна встрани, прихванала шинираната си ръка с другата.