Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Готова ли си да ни обясниш? — попита Омаха. Сафиа кимна.

— Първо исках да се уверя. От самото начало съм подхождала неправилно към проблема. Всички знаем, че ямата се е отворила под Убар и е унищожила половината град. Хората суеверно вярвали, че върху тях се е стоварил Божият гняв. След катастрофата последната царица на Убар запечатала сърцето му, за да запази тайните му.

— Е, и? — попита Кара, застанала до ходжата.

— Не ви ли се струва странно, че портата сякаш по поръчка е останала незасегната по време на разрушението? И че докато хората панически напускали разрушения град, царицата останала и изпълнила всичките тези тайни действия — запечатала портата по такъв начин, че никой никога не я открил, изработила и скрила ключове на свещени по онова време места.

— Май има нещо странно — каза Кара. Омаха видимо грейна.

— Разбирам накъде биеш. — Хвърли поглед към копачите, после погледна обратно към Сафиа и стисна здравата й ръка. — Гледали сме откъм задника.

— Някой би ли си направил труда да обясни и на нас, простосмъртните? — попита Пейнтър раздразнено.

Омаха обясни:

— Грешка в хронологията. Също като при онова за яйцето и кокошката. Винаги сме вярвали, че Убар е бил запечатан заради пропадането в ямата.

— А сега погледнете на проблема в нова светлина — добави Сафиа. — Все едно вие сте царицата. Какво би означавала такава катастрофа за царското семейство? Истинското богатство на Убар и източник на неговата сила лежало другаде. Царицата би могла просто наново да построи загубеното. Имала е богатството и властта да го направи.

Омаха се включи, двамата се допълваха като опитен екип.

— Градът не е бил важен. Този град е бил само маска, скриваща истинския Убар. Фасада. Инструмент.

— Инструмент, употребен по нов начин — каза Сафиа. — Средство да се скрие портата.

Кара поклати глава, явно и тя объркана колкото Пейнтър. Омаха въздъхна.

— Нещо е ужасило царицата достатъчно дълбоко, за да се лиши тя от богатството и силата на Убар, да принуди нея и потомците и да водят номадско съществуване по границите на цивилизацията. Наистина ли мислите, че сриването на една нищо и никаква понорна яма би имало такова въздействие?

— Сигурно не — каза Пейнтър. Забелязал бе нарастващото вълнение, което Сафиа и Омаха споделяха. Двамата бяха в стихията си. Той беше изключен и гледаше отстрани. Вълна на ревност прониза гърдите му. Сафиа подхвана нишката.

— Нещо е ужасило царското семейство достатъчно, за да заключат Убар за останалия свят. Не знам какво е било въпросното събитие, но царицата не е действала прибързано. Забележете колко методично е подготвила ключове, скрила ги е на места, свещени за народа, обвила ги е в гатанки. Звучи ли ви това като ирационална реакция на някаква случка? Било е обмислено, планирано и осъществено. Също като първата и стъпка в запечатването на Убар.

Сафиа погледна към Омаха. Той запълни празнотата.

— Царицата нарочно е предизвикала пропадането на ямата. Последва миг мълчание.

— Разрушила е собствения си град? — най-накрая попита Кара. — Защо?

Сафиа кимна.

— Градът е бил само средство за постигане на крайната цел. Царицата го е използвала, за да погребе портата на Убар.

Омаха вдигна поглед и го плъзна по ръба на ямата.

— Действието е имало и психологическа цел. То е прогонило хората, уплашило ги е толкова, че повече да не се върнат. Бас държа, че самата царица лично е пуснала слухове за гнева Божи. Какъв по-добър начин да бележиш околността с религиозен знак „Минаването забранено“?

— Как се сети за всичко това? — попита Пейнтър.

— Беше просто догадка — каза Сафиа. — Исках да се убедя. Ако ямата е използвана за погреб, трябва да има нещо под нея. След като металните детектори не откриха нищо, или обектът е бил заровен много дълбоко, или е някаква камера.

Пейнтър хвърли поглед към копачите.

Сафиа продължи: и Също като при гробниците, царицата е обвила знаците в символи и митове. Дори и първият ключ. Желязното сърце. То символизирало сърцето на Убар. А в повечето градове сърцето на общността е кладенецът. Така че тя скрила портата на Убар в кладенеца, заровена в пясъка, както желязното сърце беше запечатано в пясъчник, после е сринала ямата отгоре.

— И прогонила хората — измърмори Пейнтър. Изкашля се и заговори по-ясно: — Ами радиационния сигнал?

— Яма като тази се отваря с динамит — отвърна Омаха. Сафиа кимна.

— Или с някаква форма на взрив на антиматерия.