Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Пейнтър погледна към Лу’лу. Ходжата беше запазила стоическо мълчание през цялото време. Наистина ли предците й са употребили такава сила?

Старицата изглежда усети вниманието му. Размърда се. Очите и бяха скрити зад очилата.

— Не. Това са клевети. Царицата не би убила толкова много невинни хора само за да скрие тайната на Убар.

Сафиа отиде при нея.

— Никакви човешки останки не са били открити в ямата или около нея. Изглежда е намерила начин да опразни града предварително. Церемония или нещо друго. После е отворила ямата. Мисля, че никой не е загинал тук.

И все пак ходжата не беше убедена, дори се дръпна по-далеч от Сафиа.

Вик се надигна откъм копачите:

— Намерихме нещо! — изкрещя Дани. Всички обърнаха лица към него.

— Елате да видите, преди да копаем по-нататък. Бързо отидоха при него. Корал и Клей отстъпиха да им направят място. Дани посочи с лопатата си.

В центъра на изкопа тъмночервеният пясък се беше превърнал в сняг.

— Какво е това? — попита Кара.

Сафиа скочи в изкопа, падна на едно коляно и прокара ръка по повърхността.

— Не е пясък. — Тя вдигна глава нагоре. — Тамян е.

— Какво? — попита Пейнтър.

— Сребърен тамян — уточни Сафиа и се изправи. — Същия, с който беше запушено желязното сърце. Скъпа форма на цимент. Запушва върха на скритата камера като тапа на бутилка.

— А отдолу? — попита Пейнтър. Сафиа сви рамене.

— Има само един начин да разберем.

09:45

Касандра стисна лаптопа си, когато високоскоростният трактор M4 подскочи над върха на поредната малка дюна. Транспортното средство приличаше на кафяво „Уинебаго“, кацнало върху чифт танкови вериги, и въпреки теглото си от осемнайсет тона се движеше по трудния терен като беемве по магистрала.

Поддържаха разумна скорост, съобразена с терена и времето. Видимостта беше силно ограничена, само на няколко метра напред. Носен от вятъра пясък се вихреше наоколо, отделян от върховете на дюните като огромни корабни платна. Небето беше притъмняло, безоблачно, слънцето приличаше на бледа луна. Касандра не смееше да рискува — затънеше ли тракторът, никога нямаше да го измъкнат. Така че продължаваха с разумна предпазливост.

Зад нея другите високопроходими камиони пътуваха по следите на по-големия трактор, който прокарваше широка диря през пустинята. Най-отзад се движеха другите камиони с привързаните към каросериите им хеликоптери.

Касандра погледна часовника в ъгъла на компютърния екран. Макар да бяха минали цели петнайсет минути, докато потеглят, сега се движеха с добро темпо. Щяха да стигнат До Шисур след двайсетина минути.

Тя задържа погледа си върху екрана. Два прозореца стояха отворени. Единият показваше информация в реално време от сателита на Националната метеорологична агенция, който следеше пътя на пясъчната буря. Тя не се съмняваше, че ще стигнат до убежището на оазиса, преди бурята да се е разразила в пълната си мощ, стига да не изникнеше нещо непредвидено. Повече я притесняваше крайбрежната система от високо атмосферно налягане, която се придвижващо навътре в сушата и щеше да се сблъска с пустинната буря след няколко часа. На мястото на сблъсъка щеше да настане истински ад.

Другият прозорец на монитора показваше топографска карта на този ъгъл от пустинята. На нея бяха отбелязани всички сгради в Шисур, включително и руините. Малко въртящо се синьо кръгче светеше в центъра на руините.

Доктор Сафиа ал Мааз.

Касандра гледаше синята светлинка. Какво е намислила сега? Жената я беше подвела, пратила я беше за зелен хайвер. Решила бе да измъкне наградата изпод носа на Касандра под прикритието на бурята. Умно момиче. Но интелигентността не беше всичко. Силата беше не по-малко важна. На това я бяха научили в Сигма, където съчетанието на силата с ума беше основен принцип.

Касандра щеше да даде на доктор Ал Мааз този урок.

Ти може и да си умна, но силата е на моя страна.

Погледна в страничното огледало към редицата от военни камиони. В тях имаше сто мъже, въоръжени с последен модел оръжия. Зад гърба и, в транспортната част на трактора, Джон Кейн пътуваше със своите хора. Пушките им стърчаха като игли на таралеж, докато извършваха последната проверка на оръжията си — нещо като смъртоносен и свещен ритуал преди битка. Те бяха най-добрите от най-добрите, нейната Преторианска гвардия.

Касандра обърна очи напред, докато тракторът утъпкваше безмилостно пътя си. Опита се да пробие с поглед здрача и бруления от вятър пейзаж.