Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Кара се намръщи и дълбоки линии набраздиха лицето й, но все пак кимна.

— Гледайте да не се провалите — троснато рече тя. Но дори и това избухване изглежда и дойде в повече.

Встрани Дани спореше с брат си и настояваше и той да дойде.

Омаха не се поддаде на увещанията му.

— Няма ги и проклетите ти очила дори! Като нищо ще ме гръмнеш в задника по погрешка. — Все пак сложи ръка на рамото на брат си. — Разчитам на теб да удържиш положението тук. Вие сте последният ни фронт. Не мога да рискувам да я загубя отново.

Дани кимна и отстъпи.

Клей нямаше възражения да остане при пикапа. Стоеше на крачка встрани със запалена цигара в ръка. Очите му се взираха в нищото, почти невиждащи. Способностите му да се справи с всичко това бяха на изчерпване.

След като постигнаха всеобщо съгласие, Пейнтър се обърна към чакащите камили.

— Качвайте се! Омаха го настигна.

— Яздил ли си някога камила?

— Не. — Пейнтър хвърли поглед към него.

За пръв път през този ден Омаха се ухили широко.

— Ще бъде забавно.

19:05

Окъпана в лъчите на два прожектора, Касандра гледаше как един от хората на Кейн размахва метален детектор над задната стена на нишата. Вдясно от центъра на зида детекторът изжужа, в знак че е открил нещо. Касандра се обърна към Сафиа.

— Знаехте, че ще намерим нещо. Как разбрахте? Сафиа сви рамене.

— Желязното сърце е било поставено в крайбрежната гробница на Имран, скрито в скулптура от пясъчник. И сочеше насам. Нагоре в планините. Логично беше следващият маркер да е нещо подобно. Друго парче желязо, като сърцето. Единствената загадка беше къде е скрито.

Касандра погледна към стената. Въпреки потиснатия гняв, който изпитваше към затворничката, кураторката наистина беше доказала ценността на присъствието си.

— И сега какво? Сафиа поклати глава.

— Ще трябва да го изкопаем. Да го извадим от камъка. Както желязното сърце от статуята. — Обърна се с лице към Касандра. — Трябва да действаме внимателно. Една-единствена грешка и заровеният артефакт може да бъде повреден. Ще минат дни, докато го извадим.

— А може би не.

Касандра се обърна и се отдалечи, оставяйки Сафиа под зоркия поглед на Кейн. Излезе от молитвената стая и тръгна към джиповете по бялата чакълена алея през градината. На минаване покрай входа към гробницата някаква сянка улови погледа й.

С плавно движение Касандра падна на едно коляно и измъкна пистолета от презраменния кобур, водена от рефлекса и превърналата се във втора нейна природа бдителност. Покри входа и изчака, докато вдиша и издиша два пъти. Вятърът шепнеше в клонките на един храст. Ушите и се вслушваха напрегнато.

Нищо никакво движение откъм гробницата.

Тя се изправи грациозно, без да сваля пистолета от входа. Плъзна се странично по утъпканата пръст покрай алеята, за да избегне хрущенето на чакъла. Стигна до входа, покри едната страна на помещението и огледа другата. Задните прозорци пропускаха достатъчно отразена светлина от мощните прожектори в съседство.

Надгробната могила тънеше в сенки. Мебелировка нямаше. Нищо, което да предлага прикритие. Гробницата беше празна.

Тя излезе заднишком и прибра пистолета си. Игра на светлини и сенки, нищо повече. Сигурно някой беше минал пред фаровете.

След един последен поглед наоколо тя пое обратно по алеята. С решителни крачки тръгна към джиповете и мислено се упрекна, задето се плаши от собствената си сянка.

От друга страна, имаше предостатъчно основания да си отваря очите на четири.

Прогони тази мисъл, когато наближи джиповете. Те бяха превозили дотук не само хората на Кейн, а и комплект археологически инструменти. За лова за съкровища Гилдията им беше осигурила обичайната екипировка — лопати, кирки, чукове, четки, сита. Бяха ги подсигурили и с последния писък в електронното оборудване, включително дълбочинна радарна система и портативно устройство за връзка със сателитната система ЛАНДСАТ. То беше в състояние да проникне на двайсет метра под пясъка и да осигури подробна топографска карта на всичко, което лежи отдолу.

Касандра отиде при един от джиповете, чийто товар бяха извадили наполовина, докато търсеха металния детектор. Знаеше точно кой инструмент йе необходим сега.

Използва лост да отвори сандъка. Вътрешността му беше настлана със слама и стиропор, които да предпазят машинарията, конструирана от Гилдията на базата на един изследователски проект на АИОП. Приличаше на пушка, но краят на дулото се разширяваше като камбана, а керамичният приклад беше достатъчно широк за батерията, необходима да захрани устройството.