Джеймс Ролинс - Карта от кости

— Грей… какво ще…

Той коленичи до нея и я стисна в знак да замълчи.

Имаха само една надежда.

Слаба.

Раул допълзя до тях. Ухилен до уши.

— Драконовият двор е задължен и на двама ви за щедрата услуга. — Вдигна пистолета си. — А сега станете.

— Какво? — попита Грей.

— Чу ме. Станете. И двамата.

Нямаше избор. Грей се опита да се отскубне от ръцете на Рейчъл, но тя не го пусна.

— Нека аз стана пръв — прошепна й той.

— Заедно — отвърна тя.

Грей я погледна в очите и видя решимостта в тях.

— Довери ми се — каза тя.

Грей си пое дълбоко дъх и двамата станаха едновременно. Грей стисна зъби с мисълта, че ще бъде срязан на две, но подът остана спокоен.

— Безопасна зона — каза Рейчъл. — В центъра на звездата. Лъчите не минават оттук.

Грей не свали ръката си — притискаше Рейчъл лекичко към себе си и това изглеждаше най-естественото нещо на света.

— Не мърдайте или ще ви застрелят — предупреди ги Раул. После също се изправи, разкърши рамене и бръкна в джоба си. — А сега да видим каква е наградата, която ни осигурихте.

Извади ключа, наведе се, пъхна го в ключалката и измърмори:

— Пасва идеално.

Грей придърпа Рейчъл по-близо до себе си. Боеше се от онова, което щеше да последва, и само едно нещо знаеше със сигурност.

Прошепна в ухото й тайната, която беше пазил само за себе си от Александрия насам.

— Ключът е фалшив.

07:54

Генерал Ренде беше слязъл да надзирава изнасянето на първия товар. Не можеха да изнесат всичко, така че някой трябваше да направи подбора, да избере най-доброто от текстовете и антиките. Стоеше няколко стъпала над най-горното ниво с инвентарен списък в ръце. Хората му пълзяха по най-високия кат на масивната конструкция.

И тогава странно громолене разтърси подземието.

Не беше земен трус.

По-скоро сякаш нещо разтърси всичките му сетива едновременно. Дори чувството му за равновесие сякаш се измести с няколко градуса встрани. Ушите му забучаха. Кожата му изстина, сякаш го бяха полазили мравки. Но най-лошо от всичко — зрението му се замъгли. Все едно светът се беше превърнал в скапан телевизор, който криви образа и си играе с перспективата. Трите измерения се разкривиха в плоска реалност без дълбочина.

Ренде падна назад върху стъпалата.

Нещо ставаше. Нещо лошо.

Усети го с костите си.

И хукна нагоре по стълбите.

07:55

Когато вибрациите се усилиха, Рейчъл се притисна към Грей. Подът под тях пулсираше с бяла светлина. С всяко пулсиране арки от електричество се лисваха навън по платинените очертания, пукаха и хвърляха искри. Само след секунди целият лабиринт грееше с вътрешен огън.

Казаното от Грей ехтеше в главата й. „Ключът е фалшив“.

И лабиринтът реагираше съответно.

Дълбок звук прозвънтя някъде под краката им, зловещ и вещаещ катастрофа.

Налягането отново се повиши, рязко, непоносимо.

Генерираше се ново Майснерово поле и изкривяваше възприятията.

Целият комплекс над тях сякаш вибрираше като жичката на електрическа крушка, преди да изгори.

Реалността се изкриви.

На метър от тях Раул се изправи над вкарания в ключалката ключ и се огледа объркано. Но изглежда, и той го беше усетил. Потискащото усещане за погрешност, което хвърляше сетивата в паника.

Рейчъл се беше вкопчила в Грей като удавник за сламка.

Раул се завъртя към тях и вдигна пистолета. Твърде късно беше осъзнал истината.

— Дал си ни друг ключ, по дяволите. Грей го погледна право в очите.

— И ти губиш.

Раул се прицели.

Навсякъде около тях огнената звезда изгря отново, изстрелваше се с трясък от всички прозорци едновременно. Раул се наведе от страх да не бъде разполовен.

Над тях, каменният пиедестал се отскубна от магнитната прегръдка на арките. И полетя към пода. Раул твърде късно вдигна очи. Камъкът го удари с ръба си в рамото и го повали на пода.

При сблъсъка с колоната стъклото се пропука под тях като лед и пукнатините се плъзнаха във всички посоки. И от тях бликна ослепително сияние.

Грей и Рейчъл стояха прави.

— Дръж се здраво — прошепна Грей.

Рейчъл също го усети. Растящата вибрация на незнайна сила — под тях, около тях, през тях. Трябваше да е по-близо до него. Той откликна на тялото й, обърна я с лице към себе си, ръцете му я притиснаха болезнено към гърдите му, плътно, почти смазвайки я. Тя се сгуши да обере последните пролуки помежду им, докато не усети сърцето му през собствените си ребра.

Нещо се надигаше мълниеносно под тях.