Джеймс Ролинс - Карта от кости

Грей си помисли за батериите в гробницата на Александър. Минаваше известно време, докато се натрупа какъвто там заряд или електрически капацитет се натрупваше, после започваха фойерверките.

Нямаше намерение да стои тук, когато започнеха.

Обърна се и бързо тръгна назад. Не тичаше, не правеше никакви резки движения — иначе щяха да го застрелят. Върна се на мястото си до стената.

Раул и Алберто стояха до стълбите.

Всички погледи бяха приковани в лъча червена светлина и огледалото.

— Нищо не става — изръмжа Раул.

— Може да минат няколко секунди, докато се генерира достатъчно енергия, за да се активира огледалото — обади се Вигор.

Раул вдигна пистолета си.

— А ако не се активира… Активира се.

Дълбок мелодичен тон прозвуча и нов лазерен лъч се изстреля от дванайсетата плоча към плочата, която обозначаваше петия час. Последва половинсекунден шемет.

Всички мълчаха като онемели.

После нов светлинен лъч изригна, целеше се в плочата на десет часа. Отрази се моментално и заотскача от огледало в огледало.

Грей се взираше в рисунъка пред себе си — огнена звезда на нивото на кръста му. Той и другарите му стояха между върховете на звездата и не смееха да мръднат.

Символизмът беше очевиден.

Витлеемската звезда.

Светлината, водила влъхвите.

Жуженето набра сила. Огънят на звездата също.

Грей обърна глава и примижа.

И тогава го усети — преминаването на някакъв праг. Налягането се ливна отвътре навън и го залепи за стената.

Майснеровото поле — отново.

Звездата се изду в центъра си, сякаш нещо я буташе откъм пода. Стигна до пресечната точка на магнетитните арки горе.

Излив на енергия изпука по арките.

Грей усети как нещо дърпа металните копчета на ризата му.

Магнитният заряд на арките беше нараснал стократно.

Новото поле отблъсна енергията на звездата и я запрати надолу, където тя удари стъкления под със силен металически звън като от огромна камбана.

Централната колона литна нагоре, сякаш изстреляна от сблъсъка на енергии. Удари се в центъра на пресечените арки… и си остана там. Два електромагнита, слепени от полетата си.

Звънтежът започна да утихва и ушите на Грей изпукаха с отслабването на полето. Звездата примигна и угасна — рисунъкът й сякаш се беше отпечатал в зениците му. Той примигна.

Късата колона още висеше, прилепнала към пресечката на двете арки, и сочеше надолу. Грей проследи посоката на каменния пръст.

В средата на пода, там, където беше стояла колоната, сега имаше идеален кръг от масивно злато. Същото като на ключа. В центъра на кръга — „центъра на всичко“ — имаше черен прорез.

— Ключалката! — възкликна Алберто. Пусна книгата си, отвори чантата и извади златния ключ.

Грей улови суровия поглед на Вигор от другата страна на кръга. Грей им беше дал не само златния ключ, а ключа към света.

Алберто, изглежда, беше стигнал до същия извод и развълнуван стъпи на стъкления под.

Електрически мълнии се изстреляха от повърхността, пронизаха го, вдигнаха го във въздуха и го задържаха увиенал там. Той крещеше и се гърчеше, а пламъците го облизваха. Кожата му почерня; косата и дрехите му се подпалиха. Раул отстъпи ужасен назад, спъна се в първото стъпало и падна по задник.

— Бягай! — викна Грей на Рейчъл.

Това навярно беше единственият им шанс.

Тя обаче не го чуваше, хипнотизирала като всички други.

Писъците на Алберто най-после секнаха. Сякаш разбрала, че плячката й е мъртва, последната мълния захвърли трупа му към брега на стъкления басейн.

Никой не помръдна. Разнесе се воня на печено месо.

Всички бяха приковали погледи в смъртоносния лабиринт.

Минотавърът беше дошъл.

07:35

Генерал Ренде се оттегли назад по стъпалата към кухнята. Един от войниците му го беше повикал долу, когато се беше запалила звездата. Искал бе да види какво ще стане… но от безопасно разстояние.

После светлината беше угаснала.

Разочарован, той се беше обърнал — и в същия миг прозвуча агонизиращ писък.

Писък, от който целият настръхна.

Избяга обратно в кухнята. Един от неговите хора, във френска униформа, бързо се приближи към него.

— Първият камион е пристигнал!

Ренде се отърси от краткотрайната си тревога. Чакаше го работа.

— Свържи се с всички, които не са на пост. Време е да изпразним подземието.

07:36

Рейчъл знаеше, че са в беда. Раул изрева на Грей:

— Знаел си, че ще стане така!

Грей отстъпи една крачка покрай стената.