Джеймс Ролинс - Карта от кости

— Изгубената тайна на влъхвите — каза Вигор.

— И тя е тук — каза Алберто с грейнали очи. Заслизаха надолу към стъкления под.

При най-долното ниво войниците се разпръснаха и заеха позиции по цялата окръжност. Блъснаха Грей и другите да коленичат. Алберто слезе сам при стъкления под, наведе се да огледа лабиринта и измърмори:

— Последната гатанка.

Раул застана до Рейчъл близо до стълбището. Обърна се към коленичилите пленници и каза:

— Мисля да започнем с жените. С коя обаче?

Дръпна Рейчъл за косата, изви главата й и я целуна силно в устата. Тя се загърчи, давеше се, но с вързани ръце не можеше да направи нищо.

Грей побесня. Притисна върха на ботуша си в камъка и скритото острие изскочи от тока — същото, с чиято помощ се беше освободил от килията в замъка. Скри ножа зад вързаните си китки и бързо сряза връзките на ръцете си. Овладя се обаче и с нищо не показа, че е свободен.

Раул най-сетне пусна Рейчъл. Долната му устна кървеше, Рейчъл го беше ухапала, но той само се ухили доволно. Бутна я силно в гърдите и тя падна назад.

— Долу — каза Раул с разперена напред длан, сякаш говореше на куче.

Дуло до слепоочието на Рейчъл придаде допълнителна тежест на нареждането му.

Раул се обърна към другите пленници.

— С нея ще се позабавлявам по-късно. Така че ще ни трябва друга жена за начало. — Тръгна към Сейчан, огледа я, после поклати глава. — На теб сигурно ще ти е приятно всъщност.

После се обърна към Кат и даде знак на двамата пазачи край нея да я извлекат пред другите. След което се наведе и взе две неща от инструментариума си — брадва и бормашина. Огледа ги, после остави брадвата.

— Това вече го правих.

Вдигна бормашината и натисна копчето. Писъкът на моторчето отекна в просторната пещера с обещание за болка.

— Ще започнем с едното око — каза Раул.

Един от войниците изви назад главата на Кат. Тя се задърпа, но другият я изрита в корема и й изкара въздуха. Грей видя сълза да се търкулва от едното й око. Не беше уплашена. Беше разгневена.

Раул приближи бормашината към лицето й.

— Недей! — извика Грей. — Ще ти кажа каквото знаем.

— Не — викна и Кат и си спечели удар в лицето.

Грей знаеше какво се крие зад това нейно „не“. Ако Драконовият двор се добереше до скритата тук сила, до „ключовете към света“, това би означавало Армагедон. Собственият им живот, кръвта им, беше без значение.

— Ще ти кажа — повтори Грей. Раул се поизправи.

Грей се надяваше да го примами по-близо. Но Раул не мръдна от мястото си.

— Не помня да съм задал някакъв въпрос. — И се наведе отново. — Това е само демонстрация. Когато стигнем до фазата на въпроси и отговори, нещата ще загрубеят.

Бормашината зави още по-силно.

Грей не можеше да чака повече. Нямаше да седи и да гледа как този луд осакатява втори човек от екипа му. По-добре да умре в престрелка. Скочи и заби лакът в слабините на войника, който го пазеше. После хвана пушката му, насочи я към Раул и натисна спусъка.

Щрак.

Нищо.

07:22

Рейчъл гледаше безпомощна как един от войниците зад Грей го поваля на земята с приклада на пушката си.

Раул се разсмя и натисна копчето на бормашината по-силно.

— Свалете му ботушите — нареди той и се приближи към Грей, докато наемниците изпълняваха заповедта му. — Да не си мислиш, че не съм прегледал подробно записите от охранителните камери след бягството ти? Когато първите двама, които изпратих в замъка да ви убият, не се обадиха, пратих нов екип да разбере какво се е случило. Заварили в двора само кучетата. После обаче открили как си избягал и ми се обадиха веднага.

Наемниците му смъкнаха ботушите.

— Така че ти оставих малката ти надеждица — продължи Раул. — Винаги е добре да знаеш каква тайна крие врагът ти. Това свежда изненадите до минимум. Предположих, че рано или късно ще се опиташ да се добереш до някое пушкало… но се надявах да си по-издръжлив. И да изчакаш, докато всичко не плувне в кръв. — Раул вдигна бормашината и му обърна гръб. — Така, докъде бяхме стигнали?

Рейчъл гледаше как пак връзват ръцете на Грей зад гърба му. Лицето му беше като празна черупка, безнадеждно. И това я уплаши повече от предстоящите изтезания.

— Остави другите на мира — каза Грей с мъка и се изправи. — Губиш си времето. Знам как да отворим портата. Нараниш ли дори един от хората ми, няма да научиш нищо.

Раул го изгледа.

— Обясни и ще обмисля предложението ти.

Грей плъзна безпомощен поглед по другарите си, после каза: