Джеймс Ролинс - Карта от кости

Той отвори вратата, обърна се към кардинала… и не видя пистолета със заглушител, който се вдигна към тила му.

Кардинал Спера ахна:

— Не!

Изстрелът прозвуча като суха кашлица. Главата на младежа се пръсна. Кръв оплиска коридора.

Съседната врата се отвори.

На прага й цъфна втори стрелец. Дуло на пистолет се заби в корема на кардинала. Блъснаха го в кабинета. Издърпаха вътре и трупа на охранителя. Трети мъж хвърли парцал на пода отвън и обра кръвта с крак.

Вратата се затвори.

Още един труп лежеше в стаята, отстрани на бюрото.

Покойният шеф на охраната.

Зад бюрото стоеше човек, когото Спера познаваше.

Кардиналът поклати невярващо глава.

— Ти си от Драконовия двор?!

— Всъщност аз съм водачът му. — Мъжът вдигна пистолет изпод плота. — Разчиствам терена тук, докато пристигнат и другите ми хора.

Пистолетът се вдигна по-високо. Дулото просветна.

Кардинал Спера усети силен удар в челото… и после нищо.

06:18

Рейчъл, Грей, Монк, Вигор и Сейчан стояха пред стъкления под с лабиринта.

Кат стоеше на пост горе, екипирана с радио.

Бяха се спуснали до най-долното ниво в почти благоговейно мълчание. Вигор беше обяснил някои неща за огромния музей, вграден в тази подземна катедрала, но слушателите му като че ли не бързаха да задават въпроси.

Усещането наистина беше като в църква и пораждаше шепот и страхопочитание.

Докато слизаха надолу, Рейчъл се чудеше накъде да погледне по-напред, изтръпнала при мисълта за всичките тези чудеса. Целия си професионален живот беше посветила на опазването и събирането на откраднати антики и произведения на изкуството. А тук имаше неща, пред които бледнееше колекцията и на най-богатия музей. Десетилетия щяха да минат и цял университет с учени щеше да е необходим, за да се опише и каталогизира всичко. Пред необозримостта на времето, сгъстено тук, нейният живот изглеждаше малък и незначителен.

Дори понесената лична психическа травма, истината за срамното минало на семейството й, изглеждаше нещо дребно, миниатюрно петънце на фона на вековете история тук.

Колкото по-надолу слизаше, толкова по-леко й ставаше на душата. Стегата около сърцето й се отпусна. Обзе я приятно чувство на безтегловност.

Грей клекна да огледа стъкления под и очертания с платина лабиринт.

— Това е Дедалов лабиринт — каза Вигор и обясни набързо историята му и връзката с Шартърската катедрала.

— И какво трябва да направим сега? — попита Грей. Вигор тръгна около кръглия под. Беше ги предупредил да останат на гранитния корниз по края на стъкления лабиринт.

— Очевидно това е нова гатанка — каза той. — Освен лабиринта имаме и двойна магнитна арка над нас. И колона от същия материал в центъра. И тези дванайсет плочи от злато в м-състояние. — Той посочи стъклените прозорци, вградени в стената, оформена от последното ниво.

— Разположени са по периферията като цифрите на часовник — продължи той. — Още един. Като пясъчния часовник който ни доведе тук.

— Така изглежда — каза Грей. — Но ти спомена нещо за светлина.

Вигор кимна.

— Светлината винаги е била в основата на всичко. Търсене на първичната светлина от Библията, светлината, която създала вселената и всичко в нея. Точно това трябва да докажем тук. Като с магнетизма и електричеството преди, сега трябва да покажем, че познаваме естеството на светлината… и не просто на някаква светлина. А на светлината, която притежава сила. Или, както я описа Кат, кохерентна светлина.

Грей се намръщи.

— Имаш предвид лазер?

Вигор кимна и извади някакъв предмет от джоба си. Устройство за лазерно насочване, свалено от някое от оръжията на Сигма, помисли си Рейчъл.

— Със силата на тези свръхпроводими амалгами, комбинирани със скъпоценни камъни като диаманти и рубини, древните може да са изобретили някакъв семпъл способ за генериране на кохерентна светлина, някакъв вид древен лазер. Смятам, че познаването на този процес е необходимото условие, за да отворим последното ниво.

— Защо си толкова сигурен? — попита Грей.

— Двамата с Кат измерихме дванайсетте огледални плочи. Те са прецизно нагласени под такива ъгли, че да отразяват и препращат светлина една към друга в постоянен модел. Но за да се затвори кръгът, е необходима мощна светлина.

— Като лазер — каза Монк и огледа с тревога плочите.

— Не мисля, че е необходимо голямо количество кохерентна светлина — каза Вигор. — Също като слабите Багдадски батерии, с които задействахме златната пирамида в Александрия, и тук е необходима някаква минимална сила, която е по-скоро доказателство, че разбираме природата на насочената светлина. Мисля, че енергията, натрупана в плочите, ще свърши останалото.