Джеймс Ролинс - Карта от кости

— Свърза ли се? — попита Монк.

— Не.

— Може да е от бурята — каза Сейчан. Никой не вярваше в това.

Грей беше предложил на Сейчан да остане на летището. Искаше до себе си само онези, на които можеше да разчита изцяло. Но кардинал Спера беше настоял Сейчан да ги придружи — вярваше безрезервно на договора си с Гилдията. А Сейчан напомни на Грей за собствената им уговорка. Беше се съгласила да спасят Монк и Рейчъл, за да си отмъсти на. Раул. Беше изпълнила своята част от сделката. Сега Грей трябваше да изпълни своята.

Рейчъл седна зад волана.

Този път дори Монк не възрази.

Обаче сложи пушкалото в скута си — насочено към Сейчан. И той не искаше да поема излишни рискове. Оръжието го беше прибрал кардинал Спера от Изкопа под катедралата „Свети Петър“. Монк изглеждаше много доволен да си го върне, почти все едно му бяха върнали ръката.

Рейчъл направи обратен завой и подкара към града.

Летяха по тесните улички с главоломна скорост. Толкова рано сутринта и при разразилата се буря почти нямаше други коли.

Само след минути Рейчъл наби спирачки на площада пред двореца. Колата занесе и забърса със задницата си купчина столове. Гирлянди цветни лампички, тъмни сега, висяха над площада. Изоставен купон, наводнен и опустял.

Изскочиха от колата.

Рейчъл, която беше идвала тук, ги поведе към главния вход. Минаха на бегом през някаква порта, през вътрешен двор, оттам към една странична врата — онази, за която Кат беше казала на Грей.

Езичето на бравата беше отрязано и целият заключващ механизъм — изтръгнат.

Определено не беше почеркът на бивш офицер от разузнаването.

Някой друг се беше вмъкнал вътре.

Грей им махна да се дръпнат назад.

— Останете тук. Аз ще проверя.

— Не че не се подчинявам — каза Монк, — но повече не искам и да чувам за разделяне. Последния път не се получи добре.

— Аз идвам — каза Рейчъл.

— Колкото до мен, откога имаш право да ми казваш къде да ходя и къде да не ходя? — сопна му се Сейчан.

Грей нямаше време да спори — особено щом не можеше да надвие в спора.

Влязоха в двореца. Грей беше проучил и запомнил плана му. Придвижваше се на прибежки, предпазливо, но и без да се бави излишно. След като се натъкна на първия труп, забави малко темпото. Човекът вече изстиваше.

Провери го. Е, това вече беше почеркът на бивш офицер от разузнаването. Продължи напред и едва не се строполи, когато се хързулна на гумена топчица. Успя да се подпре на стената.

Играчките на Кат, без съмнение.

Продължиха, като разритваха топчиците.

Още един труп лежеше близо до входа на кухнята. Трябваше да минат през локвата кръв, за да влязат.

Грей чу гласове. Задържа другите в коридора и напрегна слух.

— Закъснели сме — каза някой.

— Съжалявам. Трябваше да съм сигурен — да измеря всички ъгли.

Кат и Вигор. Спореха. Гласовете им идваха от дупка в средата на кухнята. Появи се светлинка, усили се.

— Кат — извика Грей на колежката си. По коридорите беше видял достатъчно доказателства за уменията й. — Ние сме.

Светлината угасна.

След миг се появи Кат. Пистолетът й бе насочен към тях.

— Ние сме — повтори Грей.

Кат се измъкна от дупката. Грей махна на другите да влязат в кухнята.

Вигор се появи след Кат.

Рейчъл хукна към него. Той разпери ръце и я прегърна.

Кат заговори първа — кимна към коридора и каза:

— Драконовият двор знае къде сме.

— Кардинал Спера отиде при местните власти — отвърна Грей. — Трябва всеки момент да пристигнат.

— Тогава може би ще ни остане достатъчно време — каза Вигор. Все още не беше пуснал Рейчъл.

— За какво?

— За да стигнем до истинското съкровище долу.

— Току-що разгадахме гатанката — допълни Кат.

— И какъв е отговорът? — попита Грей. Очите на Вигор грейнаха. — Светлина.

06:14

Не можеше да чака повече.

Беше изчакал групата да потегли — и още пет минути, както беше поискал Пиърс, за да имат време да стигнат до двореца. Сега кардинал Спера стана и тръгна към един от въоръжените охранители — русокос млад мъж.

Заговори го на френски — помоли го да го заведе при дежурния ръководител на охраната. Показа му ватиканските си документи.

— Случаят е изключително спешен.

Очите на младежа се разшириха, когато осъзна кой стои пред него.

— Разбира се, кардинал Спера. Веднага.

Младият мъж го изведе от чакалнята през служебен вход, който се отваряше с карта. В дъното на коридора се намираше кабинетът на началника на охраната на летището. Русокосият младеж почука и отвътре сърдито му извикаха да влезе.