Джеймс Ролинс - Карта от кости

— Светлина.

Кат изпъшка. Вигор провеси глава.

— Прав е — извика някой отдолу. Беше Алберто, качваше се към тях. — Огледалата на стените са отразяващи и обърнати под ъгъл.

— Нужна е светлината на лазер — продължи Грей, разкриваше всичко. И им преразказа теорията на Вигор.

— Да, да… напълно логично — замърмори Алберто.

— Е, скоро ще разберем — каза Раул. — Ако лъже, ще започнем да режем крайници.

Грей се обърна към Рейчъл и другите.

— Така или иначе щяха да разберат. Вече имат златния ключ.

— Свалете пленниците долу — нареди на хората си Раул. — Никакви рискове. Наредете ги до стената. Останалите — той вдигна поглед към кръга от войници, — не сваляйте очи от тях. Застреляйте всеки, който помръдне.

Свалиха ги на долното ниво и ги наредиха покрай стената. Грей беше само на три стъпки от Рейчъл. Тя копнееше да протегне ръка и да хване неговата, но той изглеждаше потънал в собствените си терзания.

А и самата тя не смееше да помръдне.

Войниците на горното ниво бяха залегнали и ги бяха взели на прицел.

Грей измърмори нещо. Думите му стигнаха само до нейните уши.

— Лабиринтът на Минотавъра.

Тя сбърчи вежди. Без да помръдва, той изкриви поглед към нея, после обратно към пода. Какво се опитваше да й каже?

„Лабиринтът на Минотавъра“.

Това беше едно от имената на лабиринта. Дедаловият лабиринт. Митичният лабиринт, обитаван от чудовищния Минотавър, смъртоносен звяр в смъртоносен лабиринт.

„Смъртоносен“.

Рейчъл си спомни капана в гробницата на Александър. Смъртоносния проход. Технологията беше необходимото, но не и единственото условие, за да се решат тези гатанки. Трябваше да познаваш историята и митологията. Грей се опитваше да я предупреди. Вярно, бяха се досетили за необходимата технология, но още не бяха решили гатанката.

Сега вече знаеше на какво се надява Грей. Беше казал на Раул достатъчно, за да го убие — с малко късмет.

Раул свали лазерния прицел на една пушка и понечи да тръгне към централния пиедестал. После, изглежда, размисли и се обърна към Грей.

— Ти. — Изгледа го подозрително. — Ти го занеси там. Избутаха Грей от стената, далеч от Рейчъл. Развързаха му ръцете. Но само толкова. Оръжия го следяха от всички страни.

Раул бутна лазера в ръката му.

— Нагласи го. Както каза.

Грей погледна Рейчъл, после тръгна по стъкления под по чорапи.

Нямаше избор.

Трябваше да влезе в лабиринта на Минотавъра.

07:32

Генерал Ренде си погледна часовника. Гръмотевица изтрещя зад стените на двореца. Онова, към което се беше стремил толкова дълго, щеше да се осъществи всеки миг. Дори ако не успееха да отворят каквото там тайно подземие се криеше долу, той вече беше огледал набързо пещерата. Само по себе си хранилището беше съкровище, пред което бледнееха всички други.

Щяха да изнесат каквото могат, а другото щяха да унищожат.

Експертът по експлозивите вече залагаше запалителните заряди.

Оставаше само да изчакат камионите.

Три големи камиона. Щяха да циркулират между двореца и един огромен склад в предградията, да оставят там товара си, да им прикачват нови ремаркета и да се връщат за още товар.

Насам и натам — докато може.

Генералът се намръщи. Закъсняваха. Шофьорът на първия камион му се беше обадил преди пет минути. Пътищата били в ужасно състояние и макар слънцето да беше вече изгряло, от поройния дъжд и плътните облаци не се виждало почти нищо.

Но макар да ги забавяше, бурята беше добре дошла, защото прикриваше действията им и свеждаше интереса към тях до минимум. От своя страна, външните постове щяха да елиминират всеки любопитен. А и бяха дадени доста подкупи.

Би трябвало да разполагат с половин ден.

Чу повикване по радиото и натисна бутона за приемане.

— Първи камион — докладва шофьорът. — Изкачвам хълма. Изтрещя гръм.

Започваше се.

07:33

Грей вървеше към ниската колона от магнетит. Над главата му се извиваха двете арки от същия камък. Дори и без да докосва нищо, усещаше спящата тук сила.

— По-бързо! — викна Раул.

Грей пристъпи към пиедестала. Сложи лазера върху колоната, закрепи го и го насочи към прозореца на дванайсетия час. Спря да си поеме дъх. Опитал се беше да предупреди Рейчъл, че трябва да е готова за всичко. Активираха ли това нещо, всички щяха да са в опасност.

— Включи лазера! — викна Раул. — Или започвам да стрелям по коленете на приятелчетата ти.

Грей посегна и натисна копчето.

Тънък лъч червена светлина опря в плочата от златно стъкло.