Джеймс Ролинс - Черният орден

— Какво правиш тук? — прошепна той.

— Връщам си библията — презрително изсъска тя. — Или поне се опитвам.

Тръшна се на стола си и стисна дамската си чантичка.

Ергеншайн се качи на подиума и каза няколко въвеждащи думи. Търгът щял да се проведе на английски. Това бил най-удобният език за интернационалната клиентела на аукционната къща. После се спря подробно на правилата за наддаване, на таксите и търговската отстъпка, които оставали за къщата, дори и на подходящия етикет на поведение. Най-важното правило било, че всеки участник можел да наддава само до сума десет пъти по-висока от предварително депозираната.

Грей слушаше обяснението с половин ухо и продължаваше да разпитва Фиона, с което си спечели възмутени погледи откъм предния ред.

— Да си върнеш библията? Защо?

Момичето само стисна чантичката си още по-здраво.

— Фиона…

Тя се обърна към него, напрегната и сърдита.

— Защото беше на Мути, затова! — В очите й блеснаха сълзи. — Заради тая проклета библия я убиха. Няма да им я оставя.

— На кого?

Тя махна с ръка.

— На тия дето я убиха, по дяволите! Ще я взема и ще я изгоря.

Грей въздъхна и се облегна назад. Фиона искаше да си отмъсти. И Грей не можеше да я вини за това… само че безразсъдните й действия като нищо можеха да доведат и до собствената й смърт.

— Библията е наша. Би трябвало да мога да си я взема. — Гласът й секна. Тя поклати глава и избърса носа си с ръка.

Грей я прегърна през раменете.

Тя примижа, но не се дръпна.

Търгът започна. Табелки се вдигаха и сваляха. Експонати се вадеха и прибираха. Най-добрите щяха да бъдат предложени за наддаване накрая. Грей следеше кой какво купува. И най-вече кой печели наддаването за книгите, описани в бележника му, трите експоната от особен интерес — трудовете на Мендел върху генетиката, физиката на Планк и записките върху мутациите на Де Врис.

Всичките бяха купени от бледоликата двойка, звездите на нямото кино.

Самоличността им остана неизвестна. Грей чу хората наоколо да коментират тихичко по същия въпрос. Изглежда, никой не знаеше кои са. Знаеше се само кой е номерът на кажи-речи постоянно вдигнатата им табелка.

Номер 002.

Грей се наведе към Фиона.

— Познаваш ли онези двамата? Да си ги виждала във вашата книжарница?

Фиона поизправи гръб, гледа ги цяла минута, после пак се отпусна назад.

— Не.

— А някой друг от присъстващите?

Тя сви рамене.

— Фиона, сигурна ли си?

— Да — сопна му се тя. — Съвсем сигурна съм, мамка му!

Това им спечели нова доза възмутени погледи.

Накрая наддаването стигна до последния експонат. Библията на Дарвин беше извадена от витринката и занесена като религиозна реликва до един статив, поставен под специална халогенна лампа. На външен вид томчето не правеше особено впечатление — напукана черна кожа, поокъсана и петносана, без никакъв надпис. Просто стара книга.

Фиона изправи гръб. Явно само заради книгата беше мирувала досега. Стисна Грей за китката.

— Наистина ли ще наддаваш за нея? — попита с надежда и очите й блеснаха.

Грей я изгледа намръщено… а после си даде сметка, че идеята всъщност никак не е лоша. Щом някои хора бяха готови да убиват заради тази книга, може пък наддаването да им дадеше някаква нишка към цялата тази история. А и така щеше има повод да разгледа библията. Сигма Форс бяха налели двеста и петдесет хиляди евро по сметката на аукционната къща, което означаваше, че ще може да наддава до два милиона и половина. Това беше два пъти повече от максималната предварителна оценка. Ако спечелеше, щеше добре да огледа покупката си.

Но трябваше да се съобрази и с указанията на Логан Грегъри. Вече беше престъпил заповедта му с идването си тук. Не смееше да се забърква още повече.

Усещаше погледа на Фиона върху себе си.

Ако започнеше да наддава, щеше да постави живота и на двамата в опасност, да ги превърне в мишени. Ами ако загубеше? Щеше да е рискувал за нищо. Не беше ли направил вече достатъчно глупости за един ден?

— Дами и господа, с колко да започнем наддаването за последния ни експонат днес? — драматично подхвана Ергеншайн. — Какво ще кажете за сто хиляди? А, да, вече имаме сто хиляди… и то от нов участник. Колко хубаво! Номер 144.

Грей свали табелката си. Изведнъж се бе превърнал в център на вниманието. Зарът беше хвърлен.

Фиона се ухили.

— Е, сумата се удвоява — каза Ергеншайн. — Двеста хиляди от номер 002!

Звездите от нямото кино.

Грей усети как вниманието на присъстващите се премества отново към него, включително и на двамцата отпред. Твърде късно беше да бие отбой. Вдигна отново табелката си.