Джеймс Ролинс - Черният орден

Анна се отправи към снегомобила в челото на колоната.

— Няма да ви забиваме клечки под ноктите, ако това имате предвид. Само медикаменти. Ние не сме варвари, доктор Къмингс.

— Вярно, не сте варвари, нацисти сте! — изсъска Лиза след нея. — Видяхме свастиката!

— Не бъдете глупава. Не сме нацисти. — Анна ги погледна спокойно, докато прехвърляше крак през седалката на снегомобила. — Вече не.

Грей бързаше през улицата към аукционната къща.

„Къде й е умът на Фиона, да нахлуе така след онова, което стана?“

Тревогата за безопасността й свиваше стомаха му на топка. Но пък, от друга страна, появата й му предоставяше извинението, от което се нуждаеше. Предлог да присъства лично на търга. Който и да беше опожарил книжарницата и бе убил Грете Неал, и се бе опитал да убие и него… следата му при всички случаи водеше тук.

Стигна до тротоара и забави крачка. Косите лъчи на залязващото слънце превръщаха вратата на аукционната къща в сребърно огледало и той огледа дрехите, които беше навлякъл толкова набързо. Костюмът, тъмносин Армани на фино райе, му беше по мярка, но колосаната бяла риза му стягаше в яката. Изпъна бледожълтата вратовръзка.

Определено привличаше вниманието. Но пък трябваше да влезе в ролята си на купувач от името на богат американски финансист.

Отвори вратата и влезе. Фоайето беше издържано в изчистен скандинавски стил, тоест опоскано до максимум — избелено дърво, стъклени преградни стени и кажи-речи нищо друго. Единствената мебел беше кокаляв дизайнерски стол до масичка с размерите на пощенска марка. Отгоре й се мъдреше една-единствена орхидея. Подобното на тръстика стебло поддържаше анемичен цвят в кафяво и розово.

Портиерът остави цигарата си в чинийката на саксията и тръгна към Грей с възкисела физиономия.

Грей бръкна в джоба си и извади поименната си покана. Наложило се бе да депозират разписка на стойност четвърт милион долара във фонда на аукционната къща като гаранция, че купувачът е достатъчно състоятелен, за да присъства на подобно събитие.

Портиерът провери поканата му, кимна и тръгна към кадифеното въже, опънато през широкото стълбище към долния етаж. Откачи го от едната страна и махна на Грей да минава.

В долния край на стълбите люлеещи се врати водеха към помещението, където щеше да се проведе търгът. От двете страни на входа стояха пазачи. Единият държеше детектор за метал. Грей се остави да го проверят, с разперени ръце. Забеляза видеокамерите, поставени от двете страни. Охранителната система беше първокласна. След като проверката приключи, другият пазач натисна едно копче и отвори.

Заляха го приглушени гласове. Говореше се на италиански, датски, френски, арабски и английски. Май половината свят се беше стекъл за търга.

Грей влезе. Появата му предизвика няколко любопитни погледа, но повечето присъстващи не откъснаха очи от стъклените витрини, наредени покрай стените. Служители на аукционната къща, всичките в еднакви черни униформи, стояха зад щандовете като в бижутерски магазин. Носеха бели ръкавици и помагаха на клиентите да разгледат включените в търга експонати.

Струнен квартет свиреше тихичко в един ъгъл. Неколцина сервитьори циркулираха из залата и предлагаха на гостите шампанско.

Грей се отби при едно бюро до вратата и получи табелка с номер. Продължи навътре. Шепа клиенти вече бяха заели местата си. Грей забеляза двамата закъснели, заради които беше отложено началото на търга — бледоликите младежи, звездите от нямото кино. Седяха на първия ред. Табелката им лежеше в скута на жената. Мъжът се наведе и й каза нещо на ухо. Жестът беше някак странно интимен, навярно заради протегнатия настрани врат на жената, дълъг и изящен, извит сякаш в очакване на целувка.

Погледът й закачи Грей, докато той вървеше по централната пътека. После се плъзна без пауза нататък.

С нищо не показа, че го познава.

Грей продължи собственото си издирване. Вече беше стигнал до предната част на залата с подиума. Направи бавен кръг. Не забеляза видима реакция на присъствието си.

Не видя и Фиона.

Къде беше изчезнало това момиче?

Стигна до една от стъклените витрини и продължи покрай нея. Отваряше си ушите за разговорите наоколо. Мина покрай служител, който внимателно извади и после още по-внимателно постави върху горния плот на витрината дебела подвързана с кожа книга, поискана от едър джентълмен, който се наведе да я огледа през очилата, кацнали на върха на носа му.