Джеймс Ролинс - Черният орден

Грей хвърли поглед на книгата.

Трактат върху пеперудите с ръчно рисувани илюстрации от 1884-та.

Продължи нататък. Близо до вратата се озова пред развлечената жена, която беше заснел по-рано. Жената му подаде малък бял плик. Грей го взе още преди да се е зачудил какво ли може да има вътре и защо му го дават. С това интересът на жената към него, изглежда, се изчерпи и тя се отдалечи с бавна стъпка.

Грей подуши откъм плика лек мирис на парфюм.

Странно.

Счупи с нокът печата и извади сгънат на две лист, доста скъпа хартия, ако се съдеше по водния знак. Съдържаше кратка бележка.

ДОРИ И ГИЛДИЯТА ПРЕДПОЧИТА ДА СТОИ НА БЕЗОПАСНО РАЗСТОЯНИЕ ОТ ТОЗИ ОГЪН.

ПАЗИ СИ ГЪРБА.

ЦЕЛУВКИ.

Подпис нямаше. Но в долния край, с червено мастило, се кипреше символът на малък дракон с извита опашка. Другата ръка на Грей се вдигна сякаш по своя воля към врата му, където висеше същото драконче, но от сребро. Подарък от конкурент.

Сейчан.

Сейчан беше оперативен агент на Гилдията, сенчест картел от терористични клетки, с който Сигма Форс вече беше кръстосвала шпаги. Грей настръхна. Обърна се и огледа залата. Развлечената жена не се виждаше никъде.

Отново сведе поглед към бележката.

Предупреждение.

„По-добре късно, отколкото никога…“

Но ако не друго, поне Гилдията не беше в играта. Ако можеше да се вярва на Сейчан, разбира се…

В интерес на истината, Грей беше склонен да й се довери.

Гарван гарвану, честта сред крадците и т.н.

Някакво раздвижване привлече погледа му към дъното на залата.

Висок джентълмен с елегантен смокинг се появи през една задна врата и се качи на подиума. Това беше самият господин Ергеншайн, сега в ролята на аукционер. Приглади с длан гелосаната си черна коса — освен гелосана очевидно беше и боядисана. Върху мъртвешките му черти се беше разтеглила заучена усмивка, сякаш изрязана и залепена там от някое списание.

Причината за смущението му го следваше по петите. Или по-скоро човек от охраната я водеше, стиснал я за лакътя.

Фиона.

Лицето й беше зачервено. Устните й — стиснати в тънка черта и побелели.

Бясна беше.

Грей тръгна към тях.

Ергеншайн мина встрани. Носеше нещо, увито в мека обработена кожа. Приближи се до централната витрина близо до подиума, която досега беше празна. Един служител я отключи. Ергеншайн разви внимателно нещото и го постави във витрината.

Щом забеляза приближаването на Грей, аукционерът изтупа ръце и тръгна да го пресрещне, сбрал длани като за молитва. Зад него служителят заключи витринката.

Грей видя кое е новото попълнение сред експонатите.

Библията на Дарвин.

Като видя Грей, Фиона се ококори.

Той не й обърна внимание, а се обърна към Ергеншайн.

— Проблем ли има?

— Не, разбира се, не, сър. Тъкмо извеждат младата дама навън. За съжаление, тя няма покана за търга.

Грей извади своята покана.

— Ако не греша, имам право на един гост. — И подаде изискано ръка на Фиона. — Радвам се, че дамата ми вече е пристигнала. Имах поверителен разговор с моя клиент и се позабавих малко. По-рано днес се свързах с госпожица Неал във връзка с една частна сделка. Интересът ни е насочен най-вече към ето този експонат.

И кимна към библията на Дарвин.

Цялото тяло на Ергеншайн се спихна с въздишка на фалшива скръб.

— Каква трагедия! Пожара имам предвид. Боя се обаче, че Грете Неал даде писменото си съгласие библията да бъде включена в наддаването. Без нареждане в обратния смисъл, изготвено от нейния адвокат, библията ще трябва да участва в търга. Такъв е законът.

Фиона задърпа ръката си от хватката на пазача, очите й гледаха убийствено.

Ергеншайн изобщо не й обърна внимание.

— Така че ще трябва да участвате в наддаването, ако искате да получите този експонат. Съжалявам, но ръцете ми са вързани.

— В такъв случай не бихте имали нищо против госпожица Неал да остане с мен, нали? Да ми помогне в огледа на експоната?

— Както желаете. — Дежурната усмивка на Ергеншайн бе помрачена от кратко смръщване. — Но ви съветвам да я държите под око. Щом е ваш гост, вие носите отговорност за поведението й.

Пуснаха Фиона. Грей я поведе към дъното на залата и забеляза, че човекът от охраната ги следва в паралелен курс покрай едната стена. Изглежда, се бяха сдобили с личен бодигард.

Грей подкара Фиона към последния ред столове. Удари камбанка, в знак, че търгът ще започне всеки момент. Столовете започнаха да се запълват. Предимно първите редове. Грей и Фиона бяха сами на последния.