Джеймс Ролинс - Черният орден

— Няма ли да е по-добре да изчакаме? — обади се Кат. — Много е рано. Всичко може да се случи.

Монк още долавяше уханието на жасмин от нея. Бяха взели набързо душ след обаждането от Логан Грегъри, прегърнати под горещите струи в заключителен етап на интимността си. След това обаче, докато се бършеха и се обличаха, реалният свят си запробива път с всеки вдигнат цип и закопчано копче — охлаждаше страстта им не по-малко от нощния хлад.

Монк я погледна.

Кат беше с тъмносини панталони, бяла блузка и яке с емблемата на флота. Професионалистка както винаги и излъскана като черните си кожени обувки с ток. Монк, от своя страна, носеше черни маратонки, тъмни дънки, поло с неопределен светъл цвят и най-отгоре — шапка-идиотка с логото на „Чикаго Къбс“.

— Докато не съм сигурна — продължи Кат, — предпочитам да си мълчим за бременността.

— Какво значи „докато не съм сигурна“? Докато не си сигурна, че искаш бебето? Докато не си сигурна за нас?

Спорили бяха по целия път от апартамента на Кат в края на Логан Съркъл, бивш викториански пансион, преустроен в кооперация. Беше съвсем близо до Капитолия. Тази нощ обаче краткото разстояние му се струваше безкрайно.

— Монк…

Той спря. Протегна ръка към нея, после я отпусна безсилно. Погледна я право в очите.

— Кажи ми, Кат.

— Искам да съм сигурна, че бременността… и аз не знам… ще се запази. Нека минат още няколко месеца и тогава ще кажем на другите. — Очите й блестяха насълзени под лунната светлина.

— Миличка, точно затова трябва да им кажем. — Той сложи ръка на корема й. — За да защитим човечето, което расте тук.

Тя се обърна и ръката му се озова на кръста й.

— Или пък може би ти си прав. Кариерата ми… може би моментът не е подходящ.

Монк въздъхна.

— Ако всички бебета се раждаха в подходящия момент, светът щеше да е наистина доста пусто място.

— Монк, не е честно. Нали не става въпрос за твоята кариера.

— Да бе! Мислиш, че детето няма да промени и моя живот, всичките ми решения? То променя всичко.

— Именно. Точно това ме плаши най-много. — Тя се отпусна на ръката му и той я прегърна.

— Ще се справим заедно — прошепна й. — Обещавам ти.

— Въпреки това предпочитам да си мълчим… поне още няколко дни. Още дори не съм ходила на лекар. Може тестът да не е отчел правилно.

— Колко теста си направи?

Тя се облегна на него.

— Казвай де!

— Пет — прошепна тя.

— Пет? — Той не успя да скрие удивлението си.

Тя го блъсна с юмрук в ребрата.

— Не ми се подигравай. — Монк долови усмивката в гласа й.

Притисна я по-силно към себе си.

— Добре. Засега ще го пазим в тайна.

Тя го целуна, не дълбоко, не страстно, а просто в знак на благодарност. Разделиха се, но продължиха през търговския център, без да пускат ръцете си.

Право напред и облята в ярки светлини се издигаше целта на нощната им разходка — замъкът Смитсониън. Бойниците му от червен пясъчник, големите и малките кули грееха в мрака — той целият беше един анахронизъм, кацнал сред подредения град. Централната сграда приютяваше информационния център на Смитсоновия институт, а старото изоставено бомбоубежище под земята беше преустроено в централното командване на Сигма — тайната сила от военни учени на АИОП в сърцето на множеството музеи и изследователски лаборатории.

Когато наближиха комплекса, Кат измъкна пръстите си от неговите.

Монк я изгледа. Все още го глождеше тревога.

Въпреки постигнатото съгласие усещаше малка ядка на несигурност зад уж нормалното й поведение. Дали нямаше и нещо друго освен бебето?

„Докато не съм сигурна.“

Сигурна в какво?

Тревогата не му даваше мира по целия път надолу към подземните офиси на командването. Ала последвалият инструктаж с Логан Грегъри, временно изпълняващия длъжността директор на Сигма, му струпа цял куп нови тревоги на главата.

— Заради бурята все така нямаме връзка с района. Всъщност целият Бенгалски залив е в лапите на електромагнитна буря — обясни седналият зад подреденото си бюро Логан. Едната стена беше заета от редица плазмени екрани. На два от тях течеше информация. Трети показваше данните от директна връзка с метеорологичен сателит, разположен над Азия.

Монк подаде на Кат снимка, направена при едно от преминаванията на сателита.

— С малко късмет преди съмване може да постъпят нови данни — продължи Логан. — Тази сутрин Анг Гелу излетял с хеликоптер от Непал заедно с медицински екип към манастира. Излетели са в промеждутъка между двете бури. Още е рано. Там сега е едва обяд. Така че скоро може да получим нова информация.