Джеймс Ролинс - Черният орден

— Какво е размътило водата? — попита Грей.

— Нов предмет, записан за търга. Привлякъл е вниманието на няколко от основните участници, които разследваме. Някаква стара библия. Току-що включена от частно лице.

— И какво толкова интересно има в нея?

— Според описанието за търга е принадлежала на Дарвин.

— На Чарлз Дарвин?

— Същият.

Грей потропа с кокалчета по тухления парапет. Още един учен от викторианската епоха. Замислено плъзна поглед по съседния мост.

Откри, че погледът му се е задържал върху тийнейджърка с тъмносиня плетена жилетка с цип и нахлузена качулка. На седемнайсет… или осемнайсет. Симпатично лице, кожа с цвят на карамел. Индийка? Пакистанка? От малкото, което се виждаше под качулката, косата й беше черна и дълга, сплетена на плитка, преметната на гърдите. На лявото си рамо носеше избеляла зелена раница като повечето колежани.

Само дето Грей я беше видял и преди — като мина по първия мост. Очите й срещнаха за миг неговите през петдесетметровото разстояние. Момичето се обърна твърде бързо. Мърлява работа.

Следеше го.

Логан продължи:

— Качих адреса на продавача в базата данни на телефона ти. Гледай да поговориш с него преди търга.

Грей погледна адреса, който се появи на екранчето във вид на точка върху картата на града. Беше на осем пресечки, малко встрани от Стрьогет, главната улица и пешеходна зона, която пресичаше сърцето на Копенхаген. Не беше далеч.

Но преди това…

С периферното си зрение Грей продължаваше да следи отражението на моста в спокойните води на канала. И в това треперливо огледало видя как момичето прегърбва рамене и вдига по-високо раницата в безуспешен опит да скрие лицето си.

Беше ли разбрала, че я е разкрил?

— Пиърс? — каза Логан.

Момичето стигна до края на моста, продължи напред и изчезна в една пресечка. Грей зачака да види дали ще се върне.

— Пиърс, получи ли адреса?

— Да. Ще имам грижата.

— Добре — каза Логан и затвори.

Все така до парапета, Грей оглеждаше терена, изчакваше момичето да се върне или да се появи съучастник. Съжали, че бе оставил деветмилиметровия си Глок в сейфа на хотела. Ала в инструкциите на аукционната къща изрично се споменаваше, че всички поканени участници ще бъдат претърсени на влизане, включително с детектор за метал. Единственото оръжие на Грей в момента беше нож от карбонизирана пластмаса в калъф на глезена му.

Продължи да чака.

Все повече пешеходци минаваха покрай него — градът се събуждаше. Зад него един блед като смъртник магазинер насипваше лед в щайгите пред витрината си и плясваше отгоре му разнообразие от прясно уловена риба — дувърски морски език, треска, пясъчна змиорка и вездесъщата херинга.

Накрая миризмата принуди Грей да напусне поста си край канала. Продължи обаче с удвоено внимание.

Сигурно прекаляваше с параноята, но в неговата професия подобна невроза беше нещо здравословно. Опипа медальона с дракончето на врата си и продължи през града.

След няколко пресечки се почувства достатъчно спокоен да извади бележника си. На първата страница бяха записани няколко предмета от особен интерес, включени в търга следобед.

1. Копие на трактата по генетика на Грегор Мендел от 1865-а.

2. Трудове по физика на Макс Планк — „Thermodynamik“ от 1897-а и „Theorie der Warmestrahlung“ от 1906-а, и двата с автограф от автора.

3. Записки върху мутациите при растенията от 1901-ва на ботаника Хюго де Врис.

При вчерашното си проучване Грей беше събрал известна информация за посочените книги. Сега надраска под тях и новия обект на специален интерес.

4. Семейната библия на Чарлз Дарвин.

Затвори тефтерчето и за стотен път, откакто беше пристигнал тук, се запита каква е връзката между всички тези книги.

Може би тази загадка трябваше да я остави на други хора в Сигма. Замисли се дали да не накара Логан да предостави част от подробностите на колегите им Монк Кокалис и Катрин Брайънт. Двамата бяха доказали способността си да напасват детайли и да откриват модел там, където такъв не съществуваше. Или пък тук наистина липсваше модел. Беше твърде рано да се каже. Трябваше да събере още малко разузнавателна информация, повече факти, особено за този последен документ.

Дотогава щеше да остави двете влюбени птички на мира.

— Вярно ли е?

Монк сложи длан върху голия корем на жената, която обичаше. Коленичи до леглото в оранжево-черните си прилепнали шорти. Тениската му, мокра след вечерния джогинг, лежеше на дюшемето, където я беше захвърлил преди малко. Веждите му, единственото окосмение по бръснатата му глава, се бяха вдигнали в обнадеждено очакване.