Джеймс Ролинс - Черният орден

— Знам. Много ми липсваш.

— И ти на мен.

Грей поклати глава, засрамен от тромавата си реплика. Много повече изпълваше сърцето му, но думите не идваха, и толкова. Защо винаги ставаше така? През първия ден на всяка тяхна среща се налагаше да преодоляват известна официалност помежду си, някаква тромава стеснителност. Лесно му беше да си мечтае как моментално и без никакви задръжки ще се хвърлят в леглото, но на практика не ставаше така. През първите часове бяха просто непознати с общо минало. Е, прегръщаха се, разменяха по някоя целувка, казваха каквото трябваше да се каже, но по-дълбоката интимност изискваше време, часове, през които да наваксат пропуснатите месеци и случилото се с всеки от тях от другата страна на океана. И по-важно, да открият отново общия си ритъм, онази топла мелодика, която постепенно се нажежаваше до страст.

И всеки път Грей изтръпваше от страх, че може и да не я намерят.

— Как е баща ти? — попита Рейчъл: подхващате първите стъпки на танца.

Завоят му дойде добре дошъл, макар това да не важеше и за темата. Но поне имаше да й съобщи добра новина.

— Всъщност е доста добре. Напоследък пристъпите се разредиха. Просто е леко объркан. Майка ми е убедена, че подобрението се дължи на кърито.

— На кърито ли?

— Да. Чела някъде, че куркумата, жълтият пигмент в кърито, действа като антиоксидант и противовъзпалително. И дори се смятало, че подпомага разбиването на амилоидните плаки, с които се свързват проявите на Алцхаймер.

— Хм…

— И сега слага къри на всичко. Дори в бърканите яйца, които татко яде за закуска. Цялата къща мирише на индийски ресторант.

Мекият смях на Рейчъл стопли мрачната утрин.

— Е, поне готви.

Усмивката на Грей също се разшири, сякаш по своя воля. Майка му, преподавател по биология в университета „Джордж Вашингтон“, никога не се беше славила с уменията си на домакиня. Беше посветила времето си основно на кариерата си, особено след трудовата злополука, осакатила съпруга й преди почти двайсет години. Сега семейството се бореше с нов проблем — ранните симптоми на бащиния му Алцхаймер. Пред известно време майка му си беше взела отпуск от университета, за да се грижи за съпруга си, но напоследък подхвърляше, че смята да се върне при студентите си. И понеже всичко, изглежда, вървеше добре, Грей беше решил, че моментът е подходящ да се измъкне от Вашингтон за това кратко пътуване.

Преди да е отвърнал, телефонът му измрънка за ново повикване. Грей погледна кой го търси. „По дяволите…“

— Рейчъл, търсят ме от централното командване. Трябва да се обадя. Извинявай.

— Няма проблем. Затварям.

— Чакай. Кажи ми номера на новия си полет.

— Кралски холандски линии, полет четиристотин и три.

— Разбрано. Ще се видим довечера.

— До довечера тогава — каза тя и затвори.

Грей включи другото повикване.

— Пиърс слуша.

— Капитан Пиърс. — Типичният за Нова Англия акцент с наполовина изядени срички веднага разкри самоличността на човека отсреща — Логан Грегъри, вторият човек в Сигма Форс, първи заместник на директор Пейнтър Кроу. Както винаги, Логан не си хабеше думите и този път. — Постъпиха данни, които може би са свързани с твоето проучване в Копенхаген. От Интерпол съобщават за внезапно повишен интерес към един аукцион днес.

Грей мина по още един мост. И пак спря. Преди десет дни в базата данни на Агенцията за национална сигурност бяха постъпили данни за серия черноборсаджийски сделки, свързани с исторически документи, принадлежали на учени от викторианската епоха. Някой трескаво колекционирал ръкописи, копия, правни документи, писма и дневници от въпросния период, голяма част със съмнителна поредица от междинни собственици. И макар че нормално това не би провокирало интереса на Сигма Форс, която се занимаваше с въпроси на глобалната сигурност, базата данни на агенцията за сигурност бе свързала няколко от сделките с фракции на различни терористични организации. А паричните преводи на този тип организации се следяха с най-голямо внимание.

Въпреки това изглеждаше нелогично. Макар че подобни исторически документи напоследък се превръщаха в разширяващ се пазар за рискови инвестиции, обикновено не представляваха интерес за повечето терористични организации. Но пък времената се меняха.

Както и да е, на Сигма Форс й беше възложено да разследва основните участници в тези съмнителни сделки. Задачата на Грей беше да събере възможно най-много информация за търга с ограничен достъп, който щеше да се проведе следобед същия ден, което включваше проучване на документи от по-специален интерес, някои от които обявени за продажба от местни колекционери и магазинчета в района. По тази причина беше прекарал последните два дни в обиколки из прашни книжарници и антиквариати в тесните задънени улички на Копенхаген. От най-голяма полза се оказа посещението му в едно магазинче на Хьойбро Пладс, собственост на бивш адвокат от Джорджия. Благодарение на помощта на сънародника си Грей вече се чувстваше сравнително подготвен по въпроса. Планът му за тази сутрин беше да огледа мястото на търга и да заложи няколко миниатюрни камери близо до всички входове и изходи. На самия търг трябваше само да наблюдава основните участници и по възможност да им направи някоя и друга портретна снимка. Дребна задача, но ако разширеше базата данни за периферните играчи в борбата срещу тероризма, щеше да е по-добре.