Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— По-ясно от това, здраве му кажи — отбеляза саркастично Ковалски.

Грей потърка наболата си брада и свъси вежди.

— Има нещо тук. Усещам го.

— Може би трябва да свържеш точките — каза Ковалски още по-саркастично. — Току-виж се получила голяма светеща стрелка с надпис „върви на майната си“.

Сейчан се намръщи.

— Или пък е крайно време да вземеш да млъкнеш.

На Грей не му беше до словесните им престрелки. Ковалски може и да го биваше за шофьор в критични ситуации, може и да стреляше добре, но на Грей му трябваше мъдър съвет, а не задачки за малчугани от детската градина.

И изведнъж го видя.

— Господи! — възкликна и за малко да изпусне молива. Улови го в последния момент и го стисна решително. — Ковалски е прав!

— Сериозно? — Ковалски невярващо вдигна вежди.

— Сериозно? — също толкова невярващо реагира Сейчан Грей се обърна към Вигор и го стисна за ръката.

— Първата подсказка! В Кулата на ветровете. Вигор се намръщи… после очите му се разшириха.

— Където се намира астрономическата обсерватория на Ватикана… където Галилей е доказал, че Земята се върти около слънцето! — Вигор почука с пръст по страницата. — Това са звезди!

Грей въртеше молива в пръсти. Сред на пръв поглед хаотично разположените точки се появи позната подредба.

— И по-точно — съзвездие — каза той и го очерта.

Вигор също го позна.

— Дракон.

Сейчан кривна глава, загледана в диаграмата.

— Да не казваш, че това е звездна карта?

— На това прилича. — Грей се почеса по главата с гумичката на молива. — Но как да разберем мястото по едно съзвездие?

Никой не му отговори.

— Няма как — призна накрая той.

Сърцето му се беше качило в гърлото. Времето им изтичаше. Възможно ли беше да е повел всички по грешна пътека?

Вигор се облегна назад и измърмори:

— Чакай малко. Спомнете си разказа на Марко Поло. Последния абзац. Казва, че е нарисувал карта на града, а не карта до града.

— И? — подкани го Грей.

Вигор взе отворения на диаграмата тефтер и го завъртя.

— Не може да са звезди. Трябва да е Градът на мъртвите, разположението му. Така се твърди в текста. Може би Ватиканът е допуснал същата грешка като нас. Подвели са се по същия начин в интерпретацията на картата. Решили са, че е звездна карта.

Грей поклати глава.

— Искаш да кажеш, че разположението на града съвпада съвсем точно с разположението на звездите в Дракон? Звучи ми малко пресилено. Ако не греша, дори точките извън централната линия бележат местата на реални звезди.

Вигор кимна.

— Да, но не забравяй, че много древни цивилизации, от египтяните до Месопотамия, са строили градовете си по подобие на различни звездни конфигурации.

Грей наистина помнеше, че е чел за нещо подобно.

— Като трите египетски пирамиди, които уж повтаряли разположението на звездите от Орион.

— Именно! А някъде в Югоизточна Азия има град, разположен според звездите от съзвездието Дракон.

Сейчан се завъртя внезапно.

— Чои май! — изруга под нос. — Сещам се нещо… нещо, за което съм чувала… за някакви руини в Камбоджа. Семейството ми произхожда от онзи район. Виетнам и Камбоджа.

Бързо взе раницата си, отвори я и измъкна лаптопа.

— Има енциклопедична програма — каза, върна се при Вигор и Грей и клекна в краката им. Извика програмата и бързо започна да пише по клавиатурата. Кликна два пъти върху една иконка и дигитална карта изпълни екрана.

— Това е храмовият комплекс в Ангкор, построен от кхмерската народност в Камбоджа през девети век.

— Забележете разположението на храмовете — каза Сейчан. — Чувала съм да казват, че уж били разположени в звездна решетка.

Грей начерта с пръст линия, която свързваше част от храмовете в конфигурация, подобна на звездите от Дракон, посочи онези, които оставаха извън линията. А после вдигна тефтера с импровизираната звездна карта и го сложи до екрана на лаптопа.

Съвпадат перфектно — промълви със страхопочитание Вигор. — Марковият Град на мъртвите всъщност е древният град в Ангкор Ват.

Грей се наведе и прегърна Сейчан през раменете. Тя се напрегна, но не се дръпна. Грей дължеше благодарност на всички, дори на Ковалски, чиято простичка идея се беше оказала големият пробив към решението на загадката.

Погледна си часовника.

Нямаха и минутка за губене.

Протегна ръка към Вигор.

— Дай ми телефона. Време е да сключим сделка. Вигор му даде телефона и батерията.

Грей щракна батерията в гнездото, като се молеше наум за малко късмет. За много късмет. Набра номера на Насър под диктовката на Сейчан. Вигор се пресегна и го стисна за лакътя в знак на подкрепа.