Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Мили Боже — промърмори Вигор.

И бавно дочете текста.

По-нататък Марко разказваше как скоро след като избягали от Града на мъртвите, чума покосила флотилията му и ги принудила да акостират на самотен остров. Само онези, които приели лекарството на светещите привидения, останали незасегнати. Също бащата и чичото на Марко, Кокежин и две от придворните й дами, на които Марко дал малкото лекарство, което успял да измъкне от Града на мъртвите. Накрая се наложило да изгорят корабите и телата на болните, много от които още били живи.

Вигор прочете и последния абзац.

Нека Бог опрости душата ми, задето наруших волята на баща си, вече покойник. Ала трябва да направя и едно последно признание. В онова ужасно място аз открих карта на града, карта, унищожена по волята на баща ми; но която се постарах да запомня. Нарисувах я тук по спомените си, за да не бъде изгубено навеки това знание. И нека онзи, който прочете това, бъде предупреден — вратата към Ада се беше отворила в онзи град; но не знам дали изобщо е била затворена.

18:22

Грей изслуша историята и загадъчния й край, без да отпоглед от гатанката в тефтера си. Гласът на Вигор му помагаше да се съсредоточи. А разказът на Марко Поло и гатанката, която трябваше да разбули, отвличаха мислите от страха, стегнал в менгеме сърцето му.

И докато слушаше, постепенно започна да разбира.

Глупак, пълен глупак.

Разгръщаше страниците на тефтера, очите му сълзяха от напрежение, а отговорът, скрит в шифъра, изникваше постепенно пред него. Както и възможният начин да го разчете с помощта на трите ключа.

Разлисти отново страниците, за да намери правилната. Откри я, наведе се още по-близо и проследи редовете с пръст. Възможно ли беше да е прав? Трябваше да поработи още върху това.

Погледна си часовника.

„Ще ми стигнат ли трийсетте оставащи ни минути?“ Още си задаваше този въпрос, когато до слуха им достигна пукот от автоматична стрелба. Звучеше като фойерверки.

Грей скочи като ужилен.

„Господи, не… нима Насър ги беше открил?“ Изтича при входа на параклиса и погледна към тъмните коридори.

— Съберете всичко — извика на спътниците си, без да се обръща. — Бързо!

На фона на слънчевата светлина, процеждаща се откъм входа на замъка, различи тънък силует, който тичаше към него. Боси стъпала плющяха по камъка… а после се чу сподавен вик.

— Побързайте!

Беше Фиаз, разкъсван между необходимостта да привлече спешно вниманието им и желанието да го чуят само и единствено те.

Момчето тичаше право към тях.

Откъм двора на замъка отекнаха гневни викове на фарси.

Грей улови момчето за кльощавото рамо и то наби рязко спирачки, едва си поемаше дъх.

— Побързайте. Контрабандисти.

Без да обяснява повече, Фиаз се изтръгна от ръката на Грей и хукна назад, после свърна в обратната посока, успоредно на задната стена на замъка. Грей се обърна към другите.

— Каквото сте взели, взели… зарежете останалото! Четиримата хукнаха след Фиаз.

Момчето ги чакаше нетърпеливо на половината път по коридора. Щом видя, че го настигат, продължи напред.

И заобяснява в движение. Явно дори присъствието на контрабандистите не беше в състояние да укроти езика му.

— Много се забавихте. С тез молитви. Заспах. Под палми. — Махна назад по посока на двора. — Te не видяха ме. Едва не спънаха в мен. И аз хукнал. Te стрелят. Бум-бум. Ама аз бърз.

И сякаш за да го докаже, затича още по-бързо през коридорите и стаичките в задната част на замъка.

Виковете зад тях зазвучаха екливо, знак, че контрабандистите са влезли в сградата.

Фиаз спря пред стълбище, водещо надолу.

— Оттук.

Стигнаха до тесен и много нисък тунел, който завиваше на юг. Фиаз заприпка напред.

След петдесетина крачки се озоваха пред стара ръждясала желязна решетка. Пречките отдавна бяха отрязани и само къси парчета стърчаха от пода и тавана. Минаха през отвора и се озоваха над затлачения от наноси крепостен ров под изронения каменен зид.

Грей хвърли поглед назад. Ниският тунел явно бе част от отходната канализация на замъка.

Фиаз им махна да се приведат и ги поведе покрай крепостния ров към източния залив. Откъм замъка още се чуваха викове. Явно контрабандистите така и не бяха разбрали, че мишките са избягали.

Наближиха водата и Грей видя, че хидропланът още ги чака, жив и здрав.

Фиаз обясни:

— Мръсни контрабандисти. Не крадат самолети. Само на дребно крадат. — Демонстрира нагледно с палец и показалец, почти долепени, после сви рамене. — Понякога убиват Хвърлят труповете на акулите. Но никога не вземат нещо толкоз голямо. Щото правителството ще прати по-големи самолети и по-големи пушки.