Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Като сега.

Беше го извикала с обещанието за откритие.

— Само секунда да се свържа със Солт Лейк Сити — каза тя.

Трепна леко, постави длан на корема си и продължи да трака с една ръка на клавиатурата. Беше бременна в осмия месец и бе станала огромна, но отказваше да излезе в отпуск. Единствената отстъпка пред състоянието й бе, че заряза тесните дрехи и ги смени с широка пола и сако, а също остави кестенявата си коса да се спуска на вълни по раменете й, вместо да я прибира с шноли.

— Защо поне не седнеш? — попита той и придърпа стола пред монитора.

— Цял ден седя. А и бебето танцува степ по пикочния ми мехур от обед. — Направи му знак да приближи. — Трябва да видите това. От самото начало на разследването следя новинарските програми от Солт Лейк Сити. Не беше трудно да проникна в сървърите им и да надничам над раменете им, докато подготвяха вечерните си програми.

— Защо?

— Защото реших, че е адски лесно да се скрие мобилен телефон.

Пейнтър я погледна неразбиращо.

— Ако се съди по броя на свидетелите на инцидента, вероятността някой да е заснел добре атентаторката е висока — обясни тя. — Тогава защо няма материал?

— Може би защото всички са били твърде уплашени.

— Може би, но след взрива, не преди него. Ако започнем с предположението, че има снимка, защо не е изпратена на полицията? Мислих за това. Алчността е силен мотиватор.

— Смяташ, че някой е скрил снимката на атентаторката, за да направи пари.

— Трябваше да го предположа, ако трябва да сме точни. Не би било трудно в целия този хаос някой да скрие телефон. Или дори да изпрати материала по електронната поща и да го изтрие. Затова прерових записите за вечерните новини в Солт Лейк Сити и попаднах на файл от отдела на Ен Би Си, маркиран като „Нов материал от бомбения атентат в Юта“.

Чукна един клавиш и клипът тръгна — поредната версия на сценария, който Пейнтър вече бе превъртял многократно. Този път обаче нападателката беше заснета съвсем ясно как излиза от пещерата, все още с раницата на гърба. Беше много бърза, но за частица от секундата гледаше право към обектива.

Кат спря записа. Образът беше зърнест, но момичето определено бе коренна американка, както твърдяха свидетелите.

Пейнтър се наведе напред. Сърцето му заби по-бързо.

— Можеш ли да увеличиш?

— Разделителната способност е ниска. Ще ми трябва минутка да изчистя изображението. — Пръстите на Кат полетяха над клавиатурата. — Реших, че трябва да имаме преднина. Емисията е сред най-гледаните вечерни предавания в Солт Лейк Сити. Прочетох черновата на текста към материала. Много е провокиращ. Нападението е представено като войнствена акция на коренните жители на Америка. В папката на репортажа са сложили и архивни кадри от Ундид Ний.

Пейнтър едва не изстена. През 1973 година членове на Движението на американските индианци бяха влезли в кървав сблъсък с ФБР в Ундид Ний, Южна Дакота. Последвалата престрелка бе довела до смъртта на двама души, имаше и много ранени. Бяха минали десетилетия преди напрежението между племената и правителството да отслабне.

— Готово — каза Кат. — Програмата приключи с изчистването.

Образът отново се появи, този път хилядократно по-ясен. Кат раздвижи мишката и лицето на момичето изпълни екрана. Подробностите бяха изумителни. Тъмните й очи бяха ококорени от страх, устните й бяха полуотворени, за да си поеме дъх, черната коса се вееше и подчертаваше несъмнените й индиански черти.

— Определено е хубавица — каза Кат. — Все някой трябва да я познае. Няма да отнеме много време да се постави име под това красиво личице.

Пейнтър почти не я чу. Не откъсваше поглед от екрана. Полезрението му се стесни и се фокусира върху замръзналото изображение.

Кат явно усети, че нещо не е наред, и се обърна към него.

— Директор Кроу?

Преди да успее да отговори, телефонът му иззвъня. Пейнтър го извади. Беше личният му смартфон, който не бе кодиран.

„Сигурно Лиза се обажда за барбекюто“.

Вдигна телефона до ухото си. Имаше нужда да чуе гласа й.

Не беше Лиза. Гласът беше задъхан, забързан.

— Чичо Кроу… трябва да ми помогнеш.

Сърцето му подскочи.

— В беда съм. В огромна беда. Не знам…

Думите внезапно прекъснаха. На заден план се чу ръмжене на голямо животно, последвано от рязък, изпълнен с ужас писък.

Пръстите на Пейнтър се впиха в телефона.

— Каи!

Връзката прекъсна.

30 май, 14:40

Юта