Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Мъртвите богове на жителите обаче имаха други планове за този натрапник.

Загледан нагоре, Ханк не видя дупката и десният му крак пропадна в нея. Той изкрещя от изненада, докато пропадаше. Помъчи се да се задържи за стените и пожертва фенерчето, но без успех. Не можеше да намери опора и пропадаше като кънкьор през тънък лед.

Летеше надолу с краката напред, очаквайки смъртта си.

Падането обаче не продължи и два метра, след което краката му удариха твърд лед. Той погледна надолу. Единственото, което го бе спасило от счупване на врата или най-малкото на крак, беше, че помещението, в което бе паднал, бе наполовина пълно с лед. Наведе се да вземе фенерчето, след което се загледа нагоре.

— Ханк! — чу се гласът на Пейнтър.

— Добре съм! — извика той. — Но ми трябва помощ! Паднах в някаква дупка!

Докато чакаше спасителите си, освети помещението. Беше кръгло, изградено от кирпич и хоросан. Бавно осъзна, че се е озовал точно на мястото, което бе тръгнал да търси.

Някой бог несъмнено му се присмиваше.

Огледа се. По стената имаше малки ниши, горе-долу на нивото на леда. При нормални обстоятелства щяха да се намират в средната част на стената. Вниманието му бе привлечено от проблясък в най-голямата.

„Не… как е възможно това?“

По ледения под затанцуваха сенки. Ханк обърна фенера нагоре и видя Пейнтър и Ковалски да се взират към него.

— Ранен ли сте? — попита разтревожено Пейнтър.

— Не, но няма да е зле и вие да скочите тук долу. Не съм сигурен, че трябва да докосвам това.

Пейнтър се намръщи, но Ханк му махна подканващо.

— Добре — съгласи се Пейнтър и се обърна към партньора си. — Ковалски, вържи въже и го пусни долу.

След като великанът изчезна, Пейнтър приклекна и плавно скочи в пълното с лед помещение.

— Е, докторе, какво открихте?

Ханк обгърна с жест залата.

— Това е кива, духовният център на селището. Най-общо казано, техният храм. — Насочи лъча нагоре. — Изграждали са ги в ями като тази. Дупката, през която влязохме, се нарича сипапа и за анасазите е представлявала митичното място, откъдето са се появили хората.

— Добре, защо е тази лекция по религия?

— За да разберете какво са почитали тук, или най-малко са пазели в чест на боговете. — Ханк насочи лъча към нишата. — Мисля, че крадците са отмъкнали от тоутсиий унстоу пуутсийв именно това нещо и че тъкмо то е довело до гибелта на анасазите.

17:06

Пейнтър пристъпи към нишата и също я освети с фенера си. Не че нещото се нуждаеше от повече светлина. То сияеше ярко, без нито едно петънце, покрито с тънка ледена кора.

„Изумително…“

В нишата стоеше златен съд с височина около четирийсет и пет сантиметра, с похлупак във формата на вълча глава. Мъничкият бюст беше изработен съвършено, от заострените уши до козината на врата. Дори очите изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да примигнат.

Пейнтър премести лъча надолу и позна символите по съда — целият бе изписан на прецизни редове.

— Същата писменост като върху златните плочки.

— Да. Това трябва да е доказателство, че тотемът някога е принадлежал на тоутсиий унстоу пуутсийв, не мислите ли? И че анасазите са го откраднали от тях.

— Може би — отвърна Пейнтър. — Но какво ще кажете за самия съд? Греша ли, или наистина прилича на онези вази, в които древните египтяни са съхранявали вътрешностите на мъртвите?

— Канопи — уточни Ханк.

— Точно така. Само дето този е с вълча глава.

— Египтяните са украсявали вазите си с животни от своята земя. Ако този съд е бил изработен в Северна Америка, това обяснява изображението. Вълците винаги са били могъщ тотем тук.

— Но това не опровергава ли теорията ви за тоутсиий унстоу пуутсийв? Нали те бяха изгубеното племе на израилтяните от Книгата на Мормон?

— Не, това не противоречи на теорията ми. — Вълнението в гласа на професора се засилваше. — Даже напротив, подкрепя я.

— Защо?

Ханк докосна с длани устните си, като се мъчеше да овладее въодушевлението си. Изглеждаше готов да падне на колене.

— Според свещеното ни писание златните плочки, преведени от Джоузеф Смит и станали част от Книгата на Мормон, били написани на език, наричан реформиран египетски . Или, както се казва в Книга на Мормон, глава девета, стих трийсет и втори, „И ето, ние записахме това според нашето знание, с писмо, наричано от нас реформиран египетски, който приехме и променихме според нашия начин на говорене“. Никой обаче не е виждал въпросното писмо, тъй като след като Джоузеф Смит превел златните плочки, те изчезнали. Твърди се, че били върнати на ангела Морони. Знаем само, че писмеността била някакъв вариант на еврейската, развил се след като племето напуснало Светите земи.