Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Кат постъпи практично и го разкара, но не и преди дълга прегръдка. Беше поставил длан на корема й — като горд баща , любящ съпруг и, както трябваше да си признае, като военен лекар , — за да се увери, че всичко е наред. Наясно беше колко уплашена бе тя по време на доклада след събитията в Исландия, макар че през цялото време успя да запази безизразна физиономия.

Монк обаче знаеше каква е истината.

А сега и тази вечерна разходка до Кентъки. Искаше да приключи колкото се може по-бързо и да се върне при нея. Обичаше мисиите и мразеше бездействието, но бебето наближаваше и той просто желаеше да е до нея и да масажира стъпалата й.

Да, такъв мъж беше.

Монк опря чело в стъклото.

— Къде са?

— Ще дойдат — отвърна Грей.

Монк се облегна в креслото си и изгледа кръвнишки приятеля си. Имаше нужда да стовари вината върху някого. Облицованата с клен на точици кабина имаше четири кожени седалки — по две една срещу друга. Той седеше срещу Грей, а Сейчан се бе настанила до партньора му и бе вдигнала ранения си крак на свободната седалка.

— Знае ли някой какво изобщо търсим тук? — попита Монк. Не очакваше отговор, просто търсеше начин да се разсее.

Грей — продължаваше да се взира през прозореца — каза:

— Може би аз зная.

Коляното на Монк спря да подскача. Сейчан изгледа Грей косо. Преди колелата на самолета да се отлепят от пистата във Вашингтон, планът бе просто „да отскочат и да хвърлят едно око на Форт Нокс“. Не беше най-гениалната стратегия, но никой нямаше представа за загадъчния източник на тези потоци неутрино. Странните показания, засечени от японския физик, можеше да се окажат важни, но може и да не бяха важни. Все едно бяха тръгнали на риба, но си бяха забравили въдиците.

— И какво според теб знаеш? — попита Монк.

Грей извади напъханата в страничния джоб на облегалката папка. Ако някой можеше да прехвърля най-разнообразни детайли и да получи обща картина, това бе именно той. Понякога Монк си мечтаеше и неговият мозък да може да работи така, но може би бе по-добре, че не можеше. Знаеше какъв товар често пада на плещите на приятеля му. Лично той напълно се задоволяваше да играе поддържащата роля. Все някой трябва да изхвърля боклука и да се грижи за кучето, нали така.

— Прочетох отново преценката на физика — каза Грей и го погледна. — Знаеш ли, че има синдром на Аспергър?

Монк сви рамене и поклати глава.

— Този тип е гений и в същото време има невероятна интуиция. Смята, че малките потоци неутрино, които е засякъл тук, на запад и в Европа, са от нещо, което е тясно свързано с веществото, предизвикало експлозиите в Юта и Исландия, но различно от него. Предполага, че новото вещество вероятно е някакъв сходен изотоп или може би дори страничен продукт от производството на взривоопасния материал. Така или иначе, убеден е, че между двете вещества има връзка.

— И накъде биеш? — попита Сейчан и скри прозявката си с юмрук.

— Другите древни нанотехнологични артефакти, открити в индианската пещера, са странните стоманени кинжали и златните плочки. — Грей впери поглед в Монк. — А у Пейнтър има две такива плочки. И Пейнтър е на запад .

— Къде са регистрирани другите отклонения? — попита Монк, който започваше да схваща.

— Има малък пик в Белгия, откъдето е тръгнал отрядът на Гилдията, с който си имахме работа в Исландия. Предполагам, че Гилдията разполага с една от плочките.

Вижте само как яростно преследваха племенницата на Пейнтър. Може би тяхната плочка се пази в Белгия. Сейчан свали ранения си крак на пода и се понадигна.

— А сега ние сме тръгнали да оглеждаме хранилище за злато .

Монк реши, че разбира какво означава всичко това.

— Мислиш, че във Форт Нокс също се пазят подобни плочки.

— Не — отвърна Грей и потупа папката. — Запознах се с историята на Форт Нокс и Монетния двор. Знаете ли, че Томас Джеферсън е помогнал за създаването на първата монетарница във Филаделфия? Дори изсякъл сребърни монети със собствения си облик за експедицията на Луис и Кларк. Освен това е сякъл и златни монети.

Монк се опита да проследи нишката на мисълта му, но не успя.

— Първият директор на монетарницата във Филаделфия бил Дейвид Ритенхаус. Подобно на Бенджамин Франклин и Джеферсън, той бил ренесансов човек — часовникар, изобретател, математик и политик. Освен това бил член на Американското философско дружество.

Монк се сети.

— Също като онзи французин, Фортескю. Той също е от групата, нали?