Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Президентската заповед бе конкретна и важеше за тримата посетители само за тази нощ. Грей хвърли поглед към Сейчан и Монк. Според документите имаха право само на една обиколка на хранилището с придружители, с цел да потърсят евентуална заплаха за националната сигурност и да я изнесат от района на сградата. И това беше всичко. Престъпването на тези разрешения щеше да се приеме като враждебно действие.

Военният джип зави по шосе „Златно хранилище“. Въпреки разрешителното на портала, охраняван от две кули, имаше допълнителна проверка. Издържаха и нея и продължиха по дългия път към главния вход на крепостта.

— Скъпа, прибрахме се — тихо промърмори Монк, прикрепи изкуствената си ръка към китката и раздвижи пръсти.

Все още разтревожен и изпитващ нужда да се занимава с нещо, Монк бе използвал петдесеткилометровото пътуване да направи бърза диагностика на новата си ръка. Дори след години беше изнервящо да видиш как отделената протеза се движи сама като в някакъв евтин филм на ужасите. В китката на Монк имаше вграден предавател, който можеше да контролира моторите на протезата и осигуряваше достъп до другите й уникални характеристики. За щастие придружителите им пропуснаха малкото изродско представление на задната седалка.

Накрая джипът спря и висок мъж с тъмносин костюм тръгна към тях да ги посрещне.

Явно беше началникът на хранилището. Беше по-млад, отколкото очакваше Грей — малко над трийсетте, с късо подстригана руса коса и наперена походка, която направо крещеше, че е от Тексас. Ръкуването му бе твърдо, но без скрита заплаха.

— Мичъл Уолдорф — представи се той с леко провлачен акцент. — Добре дошли в Хранилището. Рядко имаме посетители. Особено в такъв час.

Сиво-зелените му очи проблеснаха развеселено.

Грей представи групата и президентските заповеди. Домакинът им погледна бегло документите и ги поведе към входа — военният им ескорт остана отвън. В мраморното преддверие Уолдорф предаде документите на някакъв униформен, грамаден тромав чернокож, в чието изражение нямаше нищо приветливо. Без да каже нито дума, той изчезна зад врата с надпис „Капитан на охраната“. Грей предположи, че документите им ще бъдат подложени на подробна проверка. Кат им беше осигурила желязно прикритие и фалшиви документи за самоличност на агенти на Службата за национална сигурност. Надяваше се, че документите ще се окажат изрядни.

А междувременно самите те също трябваше да минат през проверка.

— Такъв е последният протокол за сигурност — обясни Уолдорф. — Добавиха го преди два месеца. Пълен скенер на тялото. В наши дни всичко трябва да се проверява най-подробно.

Грей влезе в машината и стоически изтърпя сканирането, докато един техник с униформа на полицай от Монетния двор наблюдаваше резултатите на малък екран. До него имаше и друг служител, но като цяло в комплекса не се виждаха много хора. Но пък от друга страна, повечето мерки за сигурност бяха електронни и скрити от поглед.

След като сканирането приключи, техникът даде знак на Грей да влезе в огромната зала. Докато чакаше останалите, Грей се загледа в гигантските везни, изложени до черната стена. Извисяваха се на повече от три и половина метра и имаха блюда с диаметър метър и двайсет. Малко по-нататък се издигаха масивните стоманени врати на самото хранилище. Над тях се мъдреше печатът на Държавния трезор, изработен от злато.

— Не можете да внесете това — каза техникът зад него.

Грей се обърна — очакваше, че Сейчан отново е създала някой проблем. Да не би да беше забравила случайно някоя кама по тялото си? Причината за смаяната реакция на техника обаче бе Монк.

Приятелят му — още стоеше в кабината на машината с вдигната изкуствена ръка — възрази:

— Това е закрепено за мен.

— Съжалявам. Ако скенерът не може да хване нещо, то остава тук. Можете да изчакате при изхода или да оставите протезата си при нас.

— Такива са правилата — обади се груб глас зад Грей.

Той се обърна и видя, че капитанът на охраната се е върнал.

Бузите на Монк вече пламтяха.

— Добре. — Той докосна магнитните връзки, прикрепящи ръката към имплантите в китката му, и подхвърли протезата на друг техник, който я сложи в пластмасова табла за вещи. Монк мина отново през скенера и подметна: — Държа да ви уведомя, че тези правила са в нарушение на Закона за инвалидите.

Капитанът на охраната пропусна думите му покрай ушите си и се представи.

— Капитан Линдъл. Аз ще ви съпровождам, докато сте тук. Началникът ще отговори на всичките ви въпроси, но преди да отворим хранилището, имам едно питане — какъв точно е размерът на заплахата за националната сигурност, която разследвате?