Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Но не си проверил вътре … — каза Грей и извърна лице към Сейчан. Устните му почти докосваха бузата й.

Тя се направи, че няма нищо, и попита:

— Какво искате да кажете? Какво й е толкова особеното на тази плоча?

Грей я придърпа към себе си, хвана ръката й и я накара да прокара пръсти по снопа стрели.

— Четиринайсет са.

Тя се обърна към него. Спомни си грубата скица на ранния вариант на Държавния печат, изработена когато Джеферсън и съмишлениците му планирали създаването на индианска колония. На нея орелът също държеше четиринайсет стрели.

— Това трябва да е — убедено рече Грей.

— Но откъде можем да сме сигурни? — попита Монк. — Не трябва ли да прегледаме и останалите?

Грей тръсна глава.

— Има начин да проверим. Ако тази плочка крие карта в сърцето си, тоест в сърцевината си, би трябвало да го разберем, като просто сравним теглото й с това на другите. Картата — ако наистина е вътре — е изработена от по-плътен материал, така че тази плоча трябва да е малко по-тежка.

— Какво ще кажете за онези гигантски везни при входа? — предложи Сейчан.

— Мисля, че са малко груби, но можем да помолим Уолдорф да ни помогне. При цялото това злато тук със сигурност имат точни везни.

Грей взе плочата, Монк и Сейчан вдигнаха друга за сравнение и тръгнаха заедно към Уолдорф и Линдъл.

Грей обясни какво им трябва, но без да казва защо, което очевидно подразни капитана на охраната.

Линдъл взе плочата от ръцете на Монк и Сейчан. Държеше я така, все едно е от картон.

— Да вървим. Офисът на Службата по мерките и теглилките е в коридора до хранилището. Колкото по-бързо приключим, толкова по-скоро ще си тръгнете.

Последваха го към горния етаж и изхода от хранилището. Бяха направили само няколко крачки по коридора, когато кордон въоръжени мъже с насочени към тях карабини им препречи пътя.

— Какво е станало? — попита Линдъл.

Един от полицаите на Монетния двор се приближи и му подаде някакъв лист. С другата си ръка посочи Сейчан.

— Сър, току-що получихме съобщение. Тази жена е известен терорист, издирван от ЦРУ и няколко чуждестранни правителства.

Сейчан изстина. Прикритието й беше разбито. Но как? Документите й бяха перфектни. Погледна към охраната при скенера. Според Уолдорф цялостното сканиране беше нововъведение. Възможно ли бе скенерът да е вдигнал някаква тревога, да е изпратил триизмерно копие на лицето и тялото й, което да е намерило съответствие в някоя база данни? Каквато и да бе причината, крайният резултат бе налице.

Всички погледи — и оръжия — бяха насочени към нея.

— Имаме заповед незабавно да я задържим заедно с всичките й спътници — продължи полицаят. — И да използваме оръжие при опит за съпротива.

Линдъл се обърна към тях и ги изгледа гневно.

— Знаех си, че има нещо съмнително във всичко това. — Посочи златната плоча в ръцете на Грей и нареди: — Полицай, веднага върнете всички плочи в хранилището и го запечатайте.

Сейчан се обърна към Грей и го погледна извинително.

Уолдорф също се обърна към него, готов да му отнеме съкровището. Извади пистолет от кобура под сакото си и ги погледна разочаровано. Но докато пристъпваше напред, вдигна бързо оръжието към тила на Линдъл и стреля.

Всички приклекнаха стреснато.

Линдъл изпусна плочата и тя падна с трясък на пода и пукна мрамора.

Това беше само началото. По знак на Уолдорф четирима войници зад кордона — същите, които ги бяха докарали от летището, — откриха огън по полицаите на Монетния двор.

Хладнокръвното клане приключи за секунди.

— Мръсници! — тихо промълви Грей.

Монк клекна да провери дали Линдъл има пулс. Нямаше.

— Вземете плочите — нареди Уолдорф на войниците — и натоварете пленниците в колата. Закарайте ги на мястото на срещата. — После посочи крака си. — Действайте.

Един от войниците се прицели и го простреля в бедрото. Уолдорф падна, но не изкрещя от болка, а само изпъшка.

Сейчан разбра какво става. Нагласяваха всичко така, сякаш групата на Грей е атакувала хранилището и е избягала. Дори забавянето на летището вече имаше обяснение. Изпратените да ги посрещнат войници вероятно лежаха мъртви в някоя канавка, а тези ги бяха сменили. Впери поглед в Уолдорф. Знаеше, че Гилдията има свои агенти във всякакви секретни обекти. Колко време бе отнело на Уолдорф, за да се добере до това място? И дали Гилдията не използваше комплекса като своя частна банка?

Или беше нещо още по-подло? Може би Гилдията винаги бе подозирала, че във Форт Нокс е скрито нещо важно? Но просто не бяха могли да го намерят — и бяха оставили Сигма да им свърши черната работа?