Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Всичко това можеше да се окаже гонене на вятъра, тъй като истинските лидери на Гилдията — поради липсата на по-добро име за тях — си оставаха неуловими както винаги. Едно се знаеше със сигурност — групата бе смъртоносна, разполагаше с ресурси и бе отговорна за безброй терористични актове, жестокости от глобален мащаб и неизвестно колко международни престъпления. Да се мисли, че президентът — човекът, който седеше срещу него, поразен и уплашен за дъщеря си — е част от същата организация, изглеждаше невъзможно.

Липсата на твърди доказателства бе една от причините Пейнтър да запази подозренията си за Гант за себе си. Не беше споделил информацията с никого, дори с колегите си от Сигма. И особено с командир Грей Пиърс, чиято майка беше убита неотдавна от агент на Гилдията. Ако той научеше, че президентът може да има пръст в това хладнокръвно убийство, бе в състояние да направи какво ли не. Както беше ядосан, щеше първо да стреля и после да задава въпроси.

Така че въпросите трябваше да задава Пейнтър. Той погледна към Джеймс Гант.

— Простете за нетактичността — започна, — но така и не разбирам какво е търсила бременната ви дъщеря по външните острови на Сейшелите. И защо е пътувала с фалшиви документи?

В цялата тази ситуация имаше нещо нередно .

Пейнтър продължи натиска си. Знаеше, че това може да се окаже най-добрият му шанс да измъкне още информация за фамилията — и по-точно за Първата фамилия .

— Има ли нещо, което спестявате, господин президент? Нещо, което държите за себе си? Всеки детайл може да се окаже определящ за успеха или провала на мисията.

Този път нарочно избегна израза „въпрос на живот и смърт“.

Джеймс Гант се загледа в ръцете си, сякаш се мъчеше да открие някакъв смисъл в линиите на дланите.

— Аманда винаги е била своенравно дете — усмихна се измъчено и тъжно на Пейнтър. — Също като баща си. Беше на деветнайсет, когато влязох в Белия дом. И още по-малка, докато водех първата си кампания. Мразеше прожекторите и негодуваше, че е дъщерята на президента.

— Помня, че веднъж беше ударила агент на Сикрет Сървис 3 3 Буквално от англ. — Тайна служба. Агенцията отговаря за охраната на американските президенти и техните семейства, чуждите посолства в САЩ и гостуващите в страната чуждестранни ръководители, както и за сигурността за американската валута. — Б. ред. .

Гант се разсмя, като се облегна назад и прикри уста с длан, сякаш се изненадваше, че все още може да се смее.

— Такава си е Аманда. По време на втората ми кампания беше на двайсет и три, току-що завършила колежа и самостоятелна. Направо разцъфтя извън сянката ми, ако трябва да съм откровен. После се запозна с Мак Бенет, полицай от Чарлстън. След като се ожениха, си помислих, че това ще я накара да се укроти малко.

Пейнтър внимателно го върна към загадката, която го интересуваше.

— А това пътуване до Сейшелите?

Гант вдигна ръце и поклати глава.

— Дори от Сикрет Сървис не знаеха за неочакваното им заминаване. Проклет да съм, ако не се е измъкнала под носовете на всички ни. Единственото ми предположение е, че е искала да остане сама със съпруга си, далеч от папараци и таблоиди, преди раждането на внука ми. След това и двамата трудно биха намерили и миг покой.

Пейнтър се вгледа в лицето на президента, търсейки и най-малката следа от шикалкавене. Откри единствено човек, потънал в мъка и страх.

— Ако няма друго… — каза Гант.

Пейнтър стана.

— Разполагам с всичко, което ми е необходимо. Екипът ми в момента би трябвало да лети за Сомалия и ще се върна в централата на Сигма.

— Добре. — Гант се надигна от стола си. — Ще ви изпратя — каза той като типичен южняшки джентълмен.

Двамата излязоха от кабинета на президента, като спряха само колкото Пейнтър да извади блекберито си от тапицираната в кожа кутия при входа на ситуационната зала. Докато се изправяше и прибираше телефона в джоба си, в дъното на коридора се появи позната фигура, съпровождана от хора на Сикрет Сървис.

Беше облечена в сапфиреносиня рокля с дантелено елече, плътно прилепнало към корема й. Пейнтър забеляза свитите й юмруци и страха в очите, когато видя съпруга си.

Първата дама, Тереза Гант, забърза напред, колебаейки се между опитите да запази професионално благоприличие и неподправената паника.

— Джими… чух от секретаря ти, че срещата е приключила. Чаках толкова, колкото…

— Тери, извинявай. — Президентът прегърна жена си и махна няколко разпилени кичура от бузата й. — Трябваше да се погрижа за някои допълнителни детайли. Тъкмо идвах при теб.