Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Мъже и жени излизаха от палатките, за да видят новодошлите. Повечето от лицата бяха черни, но тези хора не изглеждаха изгладнели и отчаяни като пирати. Дори оръжията им изглеждаха модерни и добре поддържани.

„Какво става тук?“

Другите лица приличаха на това на англичанина бели, европейски, професионални. Последното впечатление се подсилваше от факта, че много от хората бяха облечени в сини престилки, сякаш току-що бяха излезли от някоя съвременна болница, за да изпушат една цигара.

Следван от пазача, англичанинът я поведе през кръга палатки към централната постройка. Аманда изкачи стъпалата на малката веранда.

Вратата на пружина се отвори, когато стигна до нея. Към малката група се присъедини висока жена, чиято руса коса бе подстригана късо като на атлет. Беше млада и със свежо лице, сякаш току-що бе сменила банския си костюм с хирургическото облекло. Суровото й изражение и най-вече присвитите й очи обаче разваляха това впечатление. Тя огледа всички със стоманеносините си очи и кимна едва-едва на Аманда. Погледът й се спря върху англичанина.

— Всичко е готово, доктор Блейк.

Аманда изненадано се извърна към англичанина.

„Доктор…?“

Мъжът забеляза смайването й.

— Извинете. Така и не се представих както трябва. — Той протегна ръка. — Доктор Едуард Блейк, акушер-гинеколог.

Тя не пое ръката му, а се загледа през рамото на блондинката към вътрешността на палатката. До отсрещната стена имаше болнично легло. До него бе поставена стойка за системи и монитори. От другата страна някакъв помощник подготвяше транс вагинална ултразвукова сонда.

Д-р Блейк като че ли не се засегна, че Аманда отказа да се здрависа с него, и потърка ръце.

— Добре, госпожо Гант-Бенет. Какво ще кажете да влезем?

Аманда се опита да скрие шока, когато чу името си.

„Той знае коя съм…“

Д-р Блейк я покани да го последва.

— Трябва да проверим как е понесло момчето ви дългото пътуване. Не можем да позволим да му се случи нещо, нали? Той е толкова важен.

Ужасена, Аманда се дръпна назад. Най-лошият й кошмар се сбъдваше.

Те не само знаеха коя е, но и какво носи в утробата си.

— Не…

Нечии ръце сграбчиха раменете й отзад и я блъснаха към отворената врата. „Помогнете — замоли се тя. — Помощ, моля ви“.

1 юли, 20:34 ч.

Босасо, Сомалия

— Ще се грижат добре за нея — обеща Амур Махди. — Поне засега.

— Защо казвате това? — попита Грей.

Сейчан също изглеждаше скептично настроена. Беше облечена в джинси и местно гунтиино, което много й отиваше — дълга алена тъкан, завързана на рамото и стегната в кръста. Външният й вид явно беше проработил, защото Амур непрекъснато й хвърляше погледи.

До нея седеше Ковалски, облечен в нормални цивилни дрехи, който бъркаше чая си и като че ли изобщо не слушаше.

Четиримата седяха на маса в ресторант, кацнал над пристанищния град Босасо. От откритата тераса се откриваше гледка към Аденския залив. Осветеният от луната залив бе пълен с големи кораби с флаговете на различни арабски държави, както и с триъгълните платна стотици по-малки дървени платноходи.

Екипът на Грей бе пристигнал на международното летище „Бендер Касим“ край Босасо четирийсет минути по-рано под прикритието на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Спасителната група избра да се настани тук, в Пунтленд — североизточната провинция на Сомалия, където действаха повечето пирати.

Предварителната среща беше с Амур Махди, бивш пират и настоящ агент на ЦРУ. Беше по-възрастен от американците, облечен в местна носия, състояща се от широки панталони и подобна на саронг туника, известна като макавиис. Върху прошарената си коса носеше традиционно бродирано кепе. Амур беше изгубил единия си крак до коляното преди няколко години и нараняването беше сложило край на кариерата му на пират.

Протезата напомняше на Грей за баща му, който беше пострадал по същия начин. Изпита вина, че се намира на половин свят разстояние от него, но потисна чувството и се съсредоточи върху разговора.

Срещата бе уредена от директор Кроу със съдействието на различни разузнавателни агенции. Целта бе да се прецени ситуацията в Сомалия. Все още чакаха информация от сателита за кораба на похитителите, но Пейнтър искаше да разполага и с очи на земята.

Междувременно двойка хеликоптери „Блекхоук“ беше в готовност в една американска база на север — в съседната малка източноафриканска страна Джибути. Шести екип на тюлените, който бе на разположение на Общото командване на специалните операции, чакаше заповеди за действие веднага щом бъде определено местоположението на Аманда.