Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Но някои детайли не се вписваха.

Например защо дъщеря му беше тръгнала на път фалшив паспорт.

Само тази загадка им бе струвала критични часове в издирване на изчезналото момиче. В отговор на сигнала за помощ, Бреговата охрана на Сейшелите незабавно бе реагирала на пиратската атака и бе установила, че става въпрос за американски граждани. Но тревогата в Съединените щати беше вдигната едва след снемането на пръстови отпечатъци от каютата, които идентифицираха жертвите като дъщерята на президента и нейния съпруг.

Бяха изгубили безценни часове поради тази суматоха. И това можеше да струва живота на момичето.

Джеймс Т. Гант стоеше край вратата на ситуационната зала и се ръкуваше с последния излизащ. Направи го с двете си ръце — проява на близост, която бе равносилна на прегръдка.

— Боби, благодаря, че успя да уредиш толкова бързо преместването на онзи сателит на НРС — Националната разузнавателна служба. 2 2 National Reconnaissance Office (NRO) — една от 16-те разузнавателни агенции на САЩ; проектира, изгражда и анализира наблюдението от въздуха на сателитни изображения. — Б.ред.

„Боби“ беше държавният секретар Робърт Лий Гант, по-големият брат на президента. Гладко обръснат, белокос, с лешниково зеленикави очи, изтъкнат политик, на шейсет и шест години. Никой не беше повдигнал въпроса дали заслужава поста си — дори големите уста от противниковата партия не можеха да повдигнат обвинение в семейни пристрастия при това ние Робърт Гант бе служил в три администрации от двете страни на политическата бариера. Беше посланик в Лаос в края на осемдесетте и се сочеше като основна движеща сила зад подновяването на дипломатическите отношения с Камбоджа и Виетнам през деветдесетте.

И сега служеше на по-малкия си брат със същата самоувереност.

— Не се безпокой, Джими. Националната разузнавателна служба ще изведе сателита на геостационарна орбита над сомалийското крайбрежие в рамките на един час. Ще се погрижа да обърнат всеки камък. Ще я намерим.

Президентът кимна, но не изглеждаше особено обнадежден от обещанието на брат си.

След като държавният секретар излезе, Пейнтър се оказа сам с лидера на свободния свят. Президентът прокара пръсти през прошарената си ръка и разтърка четината си. Не беше мигнал, откакто бе научил новината. Още носеше същите дрехи, само че беше свалил сакото и бе навил ръкавите на ризата си. Остана за момент неподвижен, с изправен гръб, унесен в собствените си мисли, след което най-сетне се отпусна и посочи една друга врата.

— Да се махаме от тази проклета барака — каза той, използвайки прякора на ситуационната зала. След напускането на екипа южняшкият му акцент се беше засилил. — Кабинетът за брифинг е от другата страна.

Пейнтър го последва в едно по-уютно помещение. Там също имаше заседателна маса, но по-малка и избутана до стена с два екрана на нея.

Президентът се отпусна с тежка въздишка на един стол, сякаш целият свят тежеше на плещите му. И това понякога си беше точно така, помисли си Пейнтър. Само че днес беше още по-лошо.

— Сядайте, директоре.

— Благодаря, господин президент.

— Наричайте ме Джими. Всички приятели се обръщат така към мен. А точно в този момент вие сте най-добрият ми приятел, защото имате най-добрия шанс да намерите момичето ми и внука ми.

Пейнтър седна бавно и предпазливо, усещайки как част от тежестта на света ляга и върху неговите рамене. Това беше другият повод за тревога. Аманда беше бременна в третия триместър.

„Тогава какво е търсила на Сейшелите, при това с фалшиви документи?“

Леденосините очи на президента се впиха в него. Силата на харизмата му се усещаше почти физически, като полъх.

— Навремето Сигма спаси живота ми.

Наистина беше така. Това бе една от причините Пейнтър да бъде извикан да участва в издирването.

— Трябва ми ново чудо, директоре.

Поне разбираше сериозността на положението. Засега сомалийските пирати нямаха представа кого са отвлекли. За тях Аманда беше просто поредната американска заложница. Но ако научеха истинската й самоличност, можеха да се паникьосат и да я убият, да изхвърлят тялото й на крокодилите в най-близката река и да си измият ръцете. Или да я скрият така добре и да я напъхат в някоя толкова затънтена дупка, че всякаква надежда за спасяването й да се окаже напразна, докато не бъдат изпълнени исканията им — след което можеха да я убият. Шефът на „Вътрешна сигурност“ сутринта беше предложил и трети смразяващ вариант — да бъде продадена на някое враждебно правителство и да я използват като пешка, за да принудят САЩ на някакви отстъпки.