Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Разкажете ми — каза Гант. Седеше на малкото бюро в кабинета, беше твърде потресен, за да се държи на крака.

Пейнтър беше останал прав.

— Дъщеря ви е получила по куриер пакет от неизвестен източник. Вътре имало фалшиви паспорти и съобщение, което я предупреждавало да бяга, защото детето й било в опасност. Имало приложени и документи. Медицински заключения, факсове, лабораторни доклади. Достатъчно, за да убедят дъщеря ви да изчезне, за да защити бебето си. Бележката също я предупреждавала да не казва на роднините си, да не се доверява на никого.

— Но защо? — Изражението на Гант беше смесица от изумление и страх. Долавяше се и тлеещ гняв, който заплашваше да се разгори в пожар.

— Някой е искал детето. Смятам, че внукът ви е бил продукт на генетичен експеримент. На глобален изследователски проект, продължил десетилетия, ако не и повече, включващ трафик на хора и опити върху човешки същества.

Изумлението стана още по-силно.

— За какъв експеримент говорите?

— Не знам със сигурност. Нещо, свързано с ДНК — или поне така е чула Аманда. Но въз основа на други разузнавателни източници смятам, че при експеримента в генетичната структура на внука ви е бил добавен изкуствено разработен протеин. Възможно е той да е първото дете, при което опитът се е оказал успешен.

Гант поклати глава.

— Но каква е крайната им цел? Защо им е трябвало да причиняват това на внука ми?

Пейнтър беше запазил най-лошото за накрая.

— Аманда смята, че искат да експериментират върху внука ви, да го запазят жив… или поне органите му… за да могат да ги изследват по-подробно.

Гант скочи на крака. Ужасът най-сетне разпали тлеещата ярост.

— Какво? Как… кои са тези кучи синове, по дяволите?

Докато се подготвяше да отговори, Пейнтър се измъчваше от друг, по-належащ въпрос.

Къде са те?

Планините Блу Ридж

Стетоскопът внимателно се отдели от крехките гърди на новороденото. Можеше да се види как сърцето на детето пърха слабо в гръдния кош. Кожата му бе леко посиняла, което говореше за недостиг на кислород.

Доктор Едуард Блейк съобщи преценката си на Петра.

— Отива си. Поначало беше недоносено и с тегло под нормата, така че има предпоставки за подобен изход. — Той сви рамене. — Възможно е и стресът от пътуването да му се е отразил зле.

Разочарованието на Петра си личеше в твърдия поглед и сурово стиснатите й устни. Не я беше грижа за състоянието на детето — вече бяха изгубили много други. Но след всички неприятности в Сомалия и Дубай и двамата се нуждаеха от победа.

А ето че надеждата за такава се стопяваше с всеки следващ дъх на детето.

Новороденото лежеше върху одеялце в затоплен кувьоз. Тръбичка в носа му осигуряваше постоянен приток на кислород. Хранеше се през сонда. Различни гривни и възглавнички следяха кислорода, сърцето, дишането, кръвното налягане и температурата му.

Едуард поклати глава.

— Може да се наложи да го сложим на система и дихателен апарат заради плиткото дишане. Или да направим интубация.

Трябваше да намери начин да стабилизира детето. Последният ДНК анализ показваше значителна загуба на ПНК. Тройните спирали в тъканите се разпадаха.

Но най-тревожното беше, че Едуард още не знаеше защо.

Възможно бе организмът просто да отхвърля чуждия протеин на третата нишка. И вследствие на това състоянието на детето постепенно да се влошава.

Влошаването можеше да се дължи и на обичайните причини — бебето бе твърде слабо и недоразвито плюс стресът като причина за вторично метаболично разпадане на тройната спирала.

— Яйцето или кокошката? — попита той бебето.

„Дали разрушаването на спиралата отслабва тялото ти? Или слабото ти тяло кара спиралата да се разпада?“

Най-вероятно бе комбинация от двете, нещо като каскаден ефект.

Каквато и да беше причината, двамата с Петра имаха проблем. Провалите не се награждаваха в тази организация. И рядко се толерираха.

Едуард огледа малкото помещение без прозорци, което им бе отредено в строго охранявания комплекс. В момента мястото бе зле пригодено за нуждите им. В Хижата се работеше върху проекти, които бяха предимно от военно естество — не като чудесата, обещавани от проучванията в лабораториите на Утопия.

Квадратното помещение беше негово временно убежище и работно място. Евакуацията им от Утопия беше бърза и неочаквана, не им бе дала възможност за каквито и да било приготовления. Доста контейнери си бяха останали неотворени. Имаше подготвено цяло крило за оборудване на нова генетична лаборатория.