Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Джейсън се поизправи в стола и заговори по-уверено:

— Добре, но ще трябва да ме изтърпите, защото съм затънал до гуша в онова, което вършат различни британски военни и научни екипи в Антарктида.

Кат погледна многозначително Грей. Пак британски военни. Същите като онези, които бяха нападнали АИОП. Възможно ли бе да има връзка?

— Слушаме те — подканващо каза Кат.

— Преди да стигна до историята, нека започнем с по-скорошни събития. През 1961 година влиза в сила международният Атлантически договор, който в общи линии забранява всякакви териториални претенции към континента и според който той ще се използва единствено за мирни цели. Оттогава в Антарктида са установени множество бази. Някои са чисто научни постове, но повечето — въпреки договора — са и военно-изследователски.

„Като онази в Калифорния“ — помисли Грей.

— Но преди договора е имало съперничество между отделните страни за континента. Всеки е искал парче от ледената торта. По време на Втората световна война се стигнало до сблъсъци, тъй като нацистите използвали Южния Ледовит океан като убежище за подводниците си. Но още преди войната Германия била много агресивна в претенциите си. През 1938 година била организирана Германската антарктическа експедиция, която трябвало да проучи континента и да основе база.

Джейсън чукна един клавиш и на екрана се появи емблемата на германския екип.

— Официално целта на експедицията била да намери подходящо място за китоловна база, но повечето смятали, че всъщност става дума за военноморска база. Странното е, че дори наели прочутия американски полярен изследовател Ричард Бърд да чете лекции на групата преди заминаването им от Хамбург. А това е важно.

— Защо? — попита Грей.

— Защото в крайна сметка нацистите обявили за своя частта от Антарктида, известна като Земя Кралица Мод, която по онова време се смятала за норвежка територия. Германците я нарекли Нойшвабенланд. Това подбудило американците да пратят своя експедиция, водена от същия Ричард Бърд. Около американската експедиция има много загадки. Бърд поръчал създаването на голям снегомобил, шестнайсетметрово чудовище, способно да изкачва полярните планини и да преодолява дълбоки пукнатини. Горната палуба дори можела да побере малък разузнавателен самолет. Ето снимка от доставянето му в Антарктида.

Джейсън щракна една икона и на екрана се появи снимка на превозното средство.

— Внушителен звяр — призна Грей.

— Бил построен да побира достатъчно оборудване и продоволствия, за да може експедицията да работи напълно независимо цяла година, което на практика го прави мобилна база.

— С каква цел?

— А, точно тук нещата стават интересни. Макар че около построяването и транспортирането на този звяр, както го нарече, имало много шум, след като снегомобилът пристигнал в Антарктида, всичко затихнало. Не само заповедите на Бърд за експедицията, но и самото съществуване на такива заповеди били секретни. Едва години по-късно Бърд признал, че машината изследвала хиляда четиристотин и петдесет километра неизвестна брегова линия, известна като Фантомния бряг. И че там били оставени петдесет и един души, които да продължат изследването.

— Какво са търсели? — попита Кат.

Джейсън сви рамене.

— Има много теории, някои съвсем прозаични, други доста смахнати. Но професор Харингтън има множество бележки и исторически документи от онова време. Той смята, че германците са открили нещо невероятно, което било погребано под леда.

— Какво? — попита Грей. — Нещо като НЛО ли?

— Не, но не си много далеч от истината. Някои стари сведения поддържат мнението, че германците са открили гигантска пещерна система с топли езера, огромни пукнатини и тунели.

Скептицизмът на Грей явно пролича на лицето му и Джейсън погледна Кат, която кимна, сякаш му позволяваше да говори свободно.

— Това има... прецедент — каза младежът с леко колебание, сякаш имаше лично мнение по тези въпроси.

Кат пак му кимна да продължи.

— Неотдавнашните геоложки проучвания всъщност показват, че твърденията на германците не са били толкова смахнати. Проучванията през последните няколко години разкриват изненадващи аномалии дълбоко под леда. От древни езера и реки, които биха могли да са пълни с живот, до проломи, пред които Гранд каньон изглежда като джудже. Открити са дори вулкани, при някои от които лавата е стопила под леда пътища, дълги цели километри.