Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Грей разбра защо тази подробност е провокирала Джейсън. Като се имаше предвид ставащото в Калифорния, можеше да е наистина важно.

Телефонът на бюрото на Кат иззвъня и тя вдигна. Грей се надяваше, че са новини от Калифорния. Погледна си часовника — екипът би трябвало да се връща от горещата зона, може би с някакви отговори.

Кат го погледна и каза:

— Свързват ме с професор Харингтън.

Той се изправи. „А може и да е нещо още по-добро“.

Кат включи спикърфона.

— Ало?! Ало. — Връзката бе слаба и прекъсваше. — Обажда се Алекс Харингтън, чувате ли ме?

— Чуваме ви, професоре. Разговаряте с...

— Знам — прекъсна я той. — Вие сте от Сигма.

Кат изгледа Джейсън кръвнишки.

„Не съм казал нито дума“ — беззвучно се оправда той.

— Бях добър приятел с Шон Макнайт — обясни Харингтън.

Грей и Кат се спогледаха изненадано. Шон Макнайт беше основал Сигма. Всъщност тъкмо той бе привлякъл Пейнтър в организацията преди повече от десетилетие и накрая жертва живота си, изпълнявайки дълга си. Бе умрял тук, между тези стени.

— Опитвахме се да се свържем с вас, сър — каза Кат. — Не зная дали сте чули за инцидента в лабораторията на доктор Хес в Калифорния.

Последва дълга пауза — толкова дълга, че Грей започна да се тревожи, че връзката е прекъснала.

Накрая Харингтън заговори отново. Гласът му звучеше уплашено и ядосано.

— Ама че глупак! Предупредих го!

— Нуждаем се от помощта ви — продължи Кат. — Искаме да разберем с какви точно проучвания се е занимавал доктор Хес.

— Не по телефона. Ако искате отговори, ще трябва да дойдете при мен.

— Къде се намирате?

— В Антарктида. В Земя Кралица Мод.

— Можете ли да бъдете по-конкретен?

— Не. Елате в изследователска станция Халей на леден шелф Брънт. Ще пратя хора — доверени хора — да ви доведат при мен.

— Професоре, въпросът с времето е критичен — продължи да натиска Кат.

— В такъв случай побързайте. Но първо ми кажете, доктор Хес жив ли е, или е изчезнал? Кат сви устни — очевидно преценяваше колко да каже. Накрая избра истината.

— Смятаме, че може да е бил отвлечен.

Отново последва дълга пауза. Гневът в гласа на професора се смени със страх.

— В такъв случай по-добре да дойдете веднага.

Връзката прекъсна.

— Май се очертава пътуване — обади се глас зад тях.

Грей се обърна. Монк стоеше на прага по анцуг и подгизнала тениска, с баскетболна топка под мишница.

— Дойдох да видя дали не ти се играе, но май това ще трябва да почака — добави Монк.

— Да, ще трябва — каза Кат. — Някой трябва незабавно да иде там и да разговаря с Харингтън.

— Ще се справим, Монк — каза Грей. — Двамата сме достатъчни.

— Може и да си прав, но тази разходка не е за мен — рече Монк. — Не и този път. Нужен ти е човек, който познава Антарктида.

— И кой е той?

Монк посочи.

— Какво ще кажеш за него?

Грей се обърна към Джейсън. „Хлапето?“

Джейсън изглеждаше не по-малко изненадан.

— Монк е прав — каза Кат. — Джейсън прегледа всички файлове и е живял там. Ще е ценен ресурс на терен.

Грей не си направи труда да спори. Доверяваше се на преценката на Кат толкова, колкото и на тази на Пейнтър.

— Добре, кога тръгваме?

— Веднага. Преди професорът да е размислил за сътрудничеството. Ако се съди по думите му, Харингтън определено е ужасен от нещо. или от някого.

Грей напълно споделяше мнението ѝ.

„Но от кого?“

28 април, 21:33

Рораима, Бразилия

Открай време обичаше джунглата през нощта, когато денят си е отишъл, отнесъл е със себе си лъжливата представа за безопасност и е оставил единствено мрак, движещи се сенки и шумоленето на нощни създания. Без слънцето ярката гора се превръщаше в първобитна тъмна джунгла, в която човекът нямаше място.

Кътър Елвс стоеше на балкона и гледаше към езерото в двора и джунглата зад оградата. В ума му изникнаха строфи от стихотворение от „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг. Често я четеше на седемгодишния си син и оценяваше липсата на сантименталност у Киплинг, като в същото време се възхищаваше на прелестта на Природата.

С орлови крила нощта долетя

и прилепът Манг свободата откри.

Пастирът прибра морни стада.

Ще скитаме волни ний чак до зори.

Във тъмната нощ за сила и мощ,

за зъби и нокти час пак настава.

О, чуй този зов! „Всички на лов!“

Законът на джунглата тъй повелява 11.

Затвори очи и се заслуша в песента на комарите и мухите, в ултразвуковия писък на прилепите с уши като радари, в предупредителната кашлица на маймуна паяк, в шумоленето на вятъра в листата на високите капоки, в шепота на крилете на ято папагали. Усети с език по небцето си вкуса на богатата почва, на гнили листа, примесен със сладостта на цъфтящия през нощта жасмин.