Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Грей се опита да си представи подобен странен пейзаж.

— Както и да е — продължи Джейсън, — подозренията за съществуването на нацистка база привлекли общественото внимание. Това тук например е статия от „Ню Йорк Таймс“ от 1945 година.

Грей се наведе над рамото му и прочете заглавието: „Съобщения за пристанище в Антарктида“.

Кат започваше да губи търпение.

— Добре, но какво общо има това с доктор Хес или с Британския антарктически институт?

— Всичко. Професор Харингтън проявява голям интерес към тези експедиции. Британците всъщност са сред най-активните изследователи на Антарктида. Те първи основават база там, дават имена на повечето райони и географски особености, а десет години след войната пращат над десет експедиции, повечето организирани от така наречения Колониален институт на Фолкландските острови. — Джейсън ги погледна. — През 1962 година организацията сменя името си на Британски антарктически институт.

— Значи една и съща група е действала там в продължение на десетилетия — замислено каза Кат. — Но защо са провели толкова много експедиции, особено след Втората световна война?

— Предполагам защото в края на войната повечето основни играчи в нацистка Германия попадат в британски ръце. Рудолф Хес, Хайнрих Химлер и най-вече командващият германския флот гросадмирал Карл Дьониц. И британците имат неограничени възможности да разпитват тези лидери и приближените им много преди нас или руснаците.

Грей веднага разбра важността на това и се намеси:

— А като командващ флота Дьониц със сигурност е разполагал с информация за дейността на подводниците в Антарктика.

— Да, разполагал е, и освен това е знаел къде се намирала базата Нойшвабенланд и какво са открили германците там. Оказва се, че било нещо невероятно. Ето цитат от адмирал Дьониц по време на Нюрнбергския процес, когато се хвалел с откритията на нацистите в Антарктида. Той казва, че попаднали на „неуязвима крепост, истински райски оазис насред вечния лед“.

Джейсън замълча многозначително, след което продължи:

— И още по-необичайното е, че адмиралът, който е бил толкова високо в нацисткото командване, бил осъден да лежи само десет години в затвора Шпандау в Берлин. Докато останалите били пратени на смърт, командващият нацисткия флот бил наказан просто с шляпване по ръката. Как мислите, защо?

— Нека позная — каза Грей. — Сключил е някаква сделка. По-лека присъда в замяна на информация.

Джейсън кимна.

— Точно това твърди и професор Харингтън в кореспонденцията си с доктор Хес.

— И онази британска организация издирва пещерната система десетилетия наред, така ли? — попита Кат. — Защо тя е толкова важна?

Джейсън рязко си пое дъх.

— Всичко това е в историческите файлове, но в личните си бележки професор Харингтън намеква за някакви секретни документи, може би карта, която навремето е принадлежала на Дарвин.

Грей не успя да скрие изумлението си.

— Имаш предвид Чарлз Дарвин.

— Точно така.

Грей посочи името на папката на екрана.

D.A.R.W.I.N.

— Затова ли папката, която копирахме от сървърите на АИОП, е озаглавена така?

— Може би, но това, изглежда, е съкращение на основната философия, споделяна от Харингтън и Хес. Обсъждат я в няколко имейла. Съкращението е от Develop and Revolutionize Without Injuring Nature, тоест „развивай и революционизирай, без да нараняваш природата“. Двамата изследователи обединили усилията си да намерят начин да сложат край на сегашното голямо измиране, помитащо планетата.

„Шестото измиране“.

Грей си спомни как доктор Рафи бе описал мисията на Хес — да се опита да открие начин за прекратяването на масовото измиране.

— Но какво общо има цялата тази история с проекта на Хес и синтетичната биология? — попита Кат.

— Не знам, но мисля, че всичко е започнало през 1999 година.

— Защо точно тогава?

— Двамата учени неведнъж споменават откритие, направено през октомври същата година, и го описват като пробив в работата и на двамата. Харингтън го описва по-гръмко като „ключ към портата на Ада“.

Това определение изобщо не се хареса на Грей.

— И двамата са много предпазливи, когато пишат за него, но разкриват какво представлява въпросният „ключ“. — Джейсън ги погледна. — Именно затова ви повиках. Реших, че може да е важно във връзка със случващото се в Калифорния.

— За какво става въпрос? — попита Грей.

— Потвърдих го от независими източници. Точно този детайл е определено верен. През 1999 година група изследователи откриват в Антарктида вирус, срещу който нямат имунитет нито животни, нито хора. Още по-странното е, че е открит много навътре в ледените полета, където не живее нищо друго. Някои учени тогава изказват предположението, че вирусът може да е някаква праисторическа форма на живот, запазена в леда. или може би част от старо биологично оръжие. Така или иначе, откритието развълнувало Харингтън и Хес.