Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Картината се разтресе.

Разнесоха се викове.

Пейнтър гледаше как ръцете на Лиза хванаха пръчката зад кабината. Предницата на хъмъра се килна надолу, земята под нея пропадаше. От кратера плъзнаха пукнатини.

Дрейк заблъска покрива на кабината.

— Заден, дай заден, заден!

Двигателят изрева. Гумите захапаха чакъла.

Нико скочи и заръмжа досущ като напрягащия се двигател.

Хъмърът бавно се дръпна назад и предницата излезе от разширяващата се дупка. Шофьорът подкара на задна, като се движеше на зигзаг, за да намери сцепление на несигурната земя. След няколко спиращи дъха секунди минаха през портала и се озоваха на пътя отвън.

Земята отпред продължаваше да пропада в изоставената мина, но дупката вече не се разширяваше.

— Предлагам да послушаме директора и да си разкараме задниците оттук — каза Дрейк.

Никой не възрази.

Пейнтър потупа Нико по гърба.

— Добре са.

Мъчеше се да успокои колкото кучето, толкова и собственото си разтуптяло се сърце. Превключи на друга камера — тази на Джош. Докато младият мъж помагаше на сестра си да седне на пейката, Пейнтър наблюдаваше лицето ѝ, доколкото го виждаше под маската. По потните й бузи бяха полепнали кичури коса, но иначе изглеждаше спокойна и по-важното.

„В безопасност е“.

Това за него беше достатъчна победа.

Експедицията може и да не беше научила нищо съществено за базата, но поне беше събрала проби, които можеха да ги поведат в правилната посока.

Когато хъмърът започна да завива пред портала, Джена се обади отново:

— Чакайте!

Дрейк извика на шофьора да спре.

Пейнтър се надигна в стола си.

— Сетих се нещо. Не знам дали е важно, но забравих да го спомена. — Тя посочи портала.

— Когато пристигнах снощи, порталът беше отворен. Също като сега. Тогава не се замислих особено, но сега започвам да се чудя.

Пейнтър проследи хода на мисълта ѝ. „Нападателите са си тръгнали с хеликоптер. По същия начин трябва и да са дошли“.

— Кой е оставил портала отворен? — добави Джена.

— Ами ако някой не е влизал в базата, а е бягал от нея?

Пейнтър се замисли за последователността на събитията.

— Когато е бил подаден сигнал за тревога, системният аналитик на базата спомена за изтичане, но не и за атака.

— Което означава, че някой — някой отвътре — вероятно е саботирал базата преди това и е задействал събитията. И тъй като е знаел какво ще последва, е избягал преди да настане истински ад.

Пейнтър прецени вероятността на този сценарий.

— Има логика. Последвалият хаос би помогнал да се прикрие пристигането на щурмовия екип и те са успели да кацнат и да отмъкнат Хес.

Джена посочи кратера.

— А при такива разрушения ще са необходими седмици, ако не и месеци за откриването и идентифицирането на всички тела. Много дълго никой не би разбрал, че Хес е бил отвлечен.

— Което обяснява защо нападателите са били така твърдо решени да премахнат теб. Не са знаели какво си видяла и не са можели да рискуват да се разбере за отвличането.

— Но се провалиха — добави Джена. — И сега знаем, че някой вероятно е избягал от това място. Единственият път от тези хълмове е или през Моно Сити, или през Лий Вининг. Двете градчета имат много камери за следене на трафика. Ако успеем да открием саботьора.

„Ще научим какво всъщност се е случило тук. И защо“.

Пейнтър вече беше получил пълен доклад за събитията във Вашингтон, описващ атаката срещу щабквартирата на АИОП и екзекуцията на доктор Лусиъс Рафи. Някой определено се опитваше да заличи всички връзки с тази база.

Но сега имаха известна надежда да го спипат.

Почеса Нико зад ухото и си помисли:

„Имаш много умна стопанка“.

Наведе се към микрофона.

— Добре, браво на всички ви. Прибирайте се.

06:55

Докато се спускаха от хълмовете, Лиза седеше умълчана и си припомняше протоколите около връщането им.

На границата група морски пехотинци и екип от Службата за контрол на болестите вече бяха построили импровизиран гараж за колата. След като слезеха там, тя и останалите щяха да се съблекат и да минат през множеството етапи на обеззаразяване. Освен това щяха да останат изолирани дванайсет часа, за да ги наблюдават за признаци на заразяване или замърсяване.

Загледа се към черните хълмове. Разбираше много добре сериозността на заплахата. Според преценката ѝ мъртвата зона заемаше площ от най-малко осемдесет квадратни километра.

Но какво означаваше това? Дали експлозията не бе разпръснала надлъж и нашир онова, което са отглеждали в лабораторията? И дали токсичните контрамерки на доктор Хес бяха успели да го неутрализират?