Джефри Дивър - Колекционерът на кости

- Не, Сакс, слушай. Да не ти мига окото. При най-мал­кото движение го застрелваш.

Радиостанцията изпращя. После Райм я чу да казва:

- Във Ван Бреворт съм. Прав беше. Това, изглежда, е къщата.

Осемнадесет полицейски коли без отличителни знаци, два микробуса на СБР и колата за спешни операции на Сакс се наредиха в късата пуста улица в долен Ийстсайд.

Източен Ван Бреворт приличаше на Сараево. Сградите бя­ха изоставени, две - изгорели до основи. На източната страна на улицата се намираше някаква полуразрушена болница с про­паднал покрив. До нея зееше дълбока яма, оградена с въжета и табелки „Влизането забранено“ и печати на районния съд - ар­хеологичните разкопки, за които бе споменал Райм. В канавка­та лежеше нагризания от плъхове труп на хилаво куче.

От другата страна на улицата се издигаше стара къща с мраморна фасада (едва се забелязваше, че е розова) и вън­шен гараж. Сградата изглеждаше малко по-добре от остана­лите съборетини на Ван Бреворт.

Селито, Банкс и Хауман стояха до един микробус. Десе­тина полицаи си обличаха бронирани жилетки и зареждаха автоматите си. Сакс се присъедини към тях и без да каже дума, прибра косата си под каската и започна да си закопча­ва бронираната жилетка.

- Сакс, не си подготвена за тактически операции - каза Селито.

Тя закопча кобура си и го изгледа с многозначително вдигнати вежди.

- Добре - предаде се той. - Но ще вървиш отзад. Запо­вядвам ти.

- Отивай с Втори отряд - нареди Хауман..

- Слушам. Ще се задоволя и с това.

Една барета ѝ подаде автомат. Тя си спомни за Ник, за първата им среща на стрелбището в Родманс Нек. Прекараха два часа в упражнения с автоматично оръжие: стрелба през врата и над пясъчни насипи, които спират куршумите от „Колт“. Ник обожаваше насеченото тракане, но Сакс не си падаше особено по гърмежите на големите оръжия. Тя му предложи да се надс- трелват с пистолети и го би с три изстрела на стрелба от дваде­сет метра. Той се разсмя и докато последната ѝ гилза още под­скачаше по бетонния под, впи жадно устни в нейните.

- Ще използвам само служебното си оръжие - каза Сакс.

Братята Харди дотичаха, приведени, сякаш се бояха от снайперисти.

- Ето какво разузнахме. Наоколо няма никого. Кварта­лът е...

- ...напълно пуст.

- Прозорците на къщата са закрити. Има заден вход, който...

- ...води към малката пресечка. Вратата е отворена.

- Отворена ли? - изненада се Хауман, като се спогледа с няколко от хората си.

- Не просто отключена, а отворена - потвърди Сол.

- Да не е клопка?

- Не прилича. Което не означава...

- ...че няма.

- Някакви коли в уличката? - попита Селито.

- Не.

- Има два входа отпред. Вратата на парадния вход...

- ...изглежда закована. Другият вход е откъм гаража. Двойна порта, достатъчно широка за две коли. Има катинар и верига.

- Но са отключени и лежат на земята.

Хауман кимна:

- Може да е вътре.

- Може би - съгласи се Сол. - Кажи им какво ни се стори, че чухме.

- Много слабо. Прилича на плач.

- Или пищене.

- Малко момиченце? - попита Сакс.

- Може би. Но изведнъж престана. Райм как би действал?

- Кажи ми да ти кажа.

Хауман повика един от командирите на отряди и даде няколко заповеди. След малко двата микробуса навлязоха в пресечката и блокираха другата страна на улицата.

- Отряд едно - предната врата. Разбийте я със стрелба. От дърво е и е стара, така че си сложете шлемовете, ясно? Отряд две - отзад. На „три“, влизате. Ясно? Неутрализирай­те всеки опит за съпротива, но тъй като предполагаме, че момиченцето е вътре, внимавайте по какво стреляте. Поли­цай Сакс, сигурна ли сте, че искате да участвате?

Сакс кимна уверено.

- Добре, момчета и момичета. Напред!

Сакс и петимата полицаи от Отряд две се втурнаха по задушната уличка, блокирана от двата микробуса. Между па­ветата и в цепнатините на тротоара цъфтяха бурени; гледка­та напомняше на Сакс за гроба край железопътната линия.

„Надявал се жертвата да е мъртва. За нейно добро...“

Хауман бе разставил хора по покривите на околните сгра­ди и дулата на черните им колтове стърчаха като антени.

Отрядът спря пред задния вход. Полицаите изгледаха странно Амелия, докато връзваше гумените ленти около обув­ките си. Някой пошепна на другаря си, че сигурно е суеверие.

Радиостанцията изпращя:

- Отряд едно, на главния вход сме, в пълна бойна готов­ност. Всичко е чисто. Край.

- Прието, Отряд едно. Отряд две, докладвай.