Джефри Дивър - Колекционерът на кости

Излезе на тротоара и всмукна силно, за да спре. Присви очи и се огледа.

- Той наблюдава жертвите си. Убеден съм, че е наблю­давал и богомолците. От място, което е смятал за сигурно. Където не е имало нужда да мете.

Единственото уединено място от другата страна на ули­цата бе външната тераса на едно ресторантче.

- Там! Огледай го, Сакс.

Тя кимна, провери в пистолета си, грабна пликчета, мо­ливите и прахосмукачката. Изтича през улицата и заоглежда внимателно стълбите.

- Бил е тук - извика. - Има отпечатък от ръкавица. И от обувка - износена по същия начин.

„Това е“ - помисли си Райм. Как само се чувстваше! Топ­лото слънце, въздухът, зрителите. Възбудата от търсенето.

„Като се движиш, не могат да те хванат.“

„Ако се движим по-бързо, може би ще го хванем.“

Райм обърна очи към тълпата и забеляза, че някои от хората го гледат, но повечето бяха по-заинтригувани от дей­ствията на Сакс.

След петнадесет минути тя свърши и се върна с малко пликче в ръце.

- Какво намери, Сакс? Шофьорската му книжка? Сви­детелството му за раждане?

- Злато - каза тя с усмивка. - Открих злато.

- Хайде - извика Райм. - Този път трябва да действаме бързо. Преди да е закарал момиченцето на следващото мес­топрестъпление. Бързо!

Том го прехвърли върху една дъска, после - на леглото. Сакс погледна към асансьора за инвалидни колички, монти­ран в единия от вградените шкафове - онзи, който Райм не ѝ бе позволил да отвори, когато ѝ обясняваше как да намери компактдисковете.

Криминологът запази мълчание за момент, задъхан от физическото напрежение.

- Подхвърлените улики изгоряха - напомни им той. - Няма как да разберем къде ще е следващото престъпление, така че трябва да открием скривалището му.

- Мислиш ли, че ще успеем? - попита Селито.

„Имаме ли друг избор?“ - помисли си Райм, но не отговори.

Банкс дотича по стълбите. Още преди той да влезе в спал­нята, Райм извика:

- Какво казаха? Казвай. Бързо!

Имаше предвид частицата злато, намерена от Сакс. Из­следването ѝ бе извън възможностите на импровизираната лаборатория на Мел Купър. Райм бе изпратил младия детек­тив до районната лаборатория на ФБР.

- Ще ни се обадят след половин час.

- Половин час? Няма ли да проведат изследването спеш­но?

- Ще го направят. Делрей беше там. Да го беше видял само. Нареди всички други разследвания да се отложат и ка­за, че ако не получиш веднага резултатите, майките им ще разплаче.

- Райм - каза Сакс, - Ганц каза още нещо, което може да се окаже важно. Предложил ѝ да ги освободи, ако тя му позволи да ѝ одере крака.

- Да ѝ одере крака?

- Да. Но в крайна сметка не направил нищо. Жената каза, че изглеждал, сякаш не може да се реши да го направи.

- Като на първото убийство, мъжа с оглозгания пръст - отбеляза Селито.

- Интересно... - замисли се Райм. - Мислех, че е одрал пръста на първата жертва, в случай че някой реши да открад­не пръстена. Но може да не съм прав. Вижте го само какви ги върши: реже пръста на шофьора и го разнася насам-натам. Порязва ръката и крака на немкинята до кокал. Краде кости и скелет на змия. Слуша как пращи пръстът на Евърет... Има нещо в начина, по който опипва жертвите си. Нещо...

- Анатомично?

- Точно така, Сакс.

- Освен при Ганц - напомни Селито.

- Това искам да кажа и аз - продължи Райм. - Можел е да ѝ одере крака и пак да я остави жива за нас. Но нещо го е спряло. Какво?

- Какво е по-различното в нея? - зачуди се Селито. - Не е, защото е жена. Или защото е от друг град. Такъв бе случа­ят и с немкинята.

- Може би не е искал да я наранява пред детето - пред­положи Банкс.

- Не - възрази Райм и се засмя. - Състраданието не му подхожда.

- Има нещо различно в нея - възкликна Сакс. - Тя е майка.

Райм се замисли:

- Може и това да е. Майка и дъщеря. Това не го е нака­рало да ги пусне, но го е спряло да не ги измъчва. Том, запи­ши го. С въпросителна. Сакс, Ганц описа ли го?

Сакс прелисти бележника си.

- Както преди - маска за ски, дребен, черни ръкавици...

- Черни ли? - Райм погледна таблицата. - Не са ли чер­вени?

- Каза, че били черни. Питах я специално дали е сигурна.

- Последното парченце кожа беше черно, нали Мел? Мо­же то да е от ръкавиците. Откъде е червената кожа тогава?

Купър вдигна рамене:

- Не знам, но открихме две парченца. Значи е свързано с него.

Райм погледна плика с уликите:

- Какво имаме още?

- Каквото намерихме на уличката и около вратата.

Сакс изтърси филтъра на прахосмукачката върху един лист и Купър огледа прахта с лупата.