Джефри Дивър - Колекционерът на кости

Тя кимна и се скри зад ръба на зида.

След няколко минути Райм извика на Банкс:

- Къде е тя?

- Не знам.

- Искам да ти намекна да идеш да я потърсиш.

- А, разбира се.

Банкс погледна зад зида.

- Е? - попита Райм.

- Голяма бъркотия.

- Разбира се , че ще е бъркотия. Виждаш ли я?

- He.

- Сакс? - изкрещя Райм.

Отвътре се чу пукане, после чупене на греди. Вдигна се облак прах.

- Сакс? Амелия?

Никакъв отговор.

Точно когато смяташе вече да праща да я търсят, тя се обади:

- Идвам.

- Джери? - извика Райм.

- Готов съм.

Кутията от боя изхвърча от мазето. Банкс я хвана с една ръка. Сакс излезе, избърза ръцете си в панталоните.

- Добре ли си?

Тя кимна.

- Сега да се заемем със страничната уличка - нареди Райм. - Тук през цялото денонощие минават коли, затова сигурно е паркирал някъде встрани. Ето къде е спрял. Из­ползвал е онази врата.

- Откъде си толкова сигурен?

- Има два начина да отвориш заключена врата без експлозив - като разглобиш бравата или като я откачиш от пантите. Тази врата е била заключена с резе отвътре, затова престъпникът я е откачил от пантите. Виж: не си е дал труда да ги намести много добре, след като е изля­зъл.

Двамата се насочиха към вратата. Вървяха между овъг­лената църква и високите сгради от другата страна на улич­ката. Стъпка по стъпка. Сакс държеше „Полилайт“-а насо­чен към паважа.

- Искам да намерим следите от гумите му - каза Райм. - Да видя къде е била задната част на колата.

- Ето - каза Сакс. - Следи от гуми. Но не мога да разбе­ра дали са от предните, или от задните. Може да е влязъл на заден ход.

- Грайферите ясни ли са, или замазани?

- Малко замазани.

- Значи са от предните гуми. - Райм се изсмя на не­доумението ѝ. - Нали си специалистка по автомобилите, Сакс. Следващия път, като тръгваш с колата, обърни вни­мание как завърташ малко кормилото, преди да запалиш. За да се увериш, че предните колела сочат направо. Следите от предните гуми са винаги по-размазани от задните. Така, откраднатата кола е „Форд Таурус“, модел 1997. Дъ­лъг е 494 сантиметра, разстояние между осите - 271 сан­тиметра. Приблизително 112 сантиметра от задната ос до края на багажника. Измери разстоянието и изсмучи прах­та.

- Хайде де... Откъде знаеш?

- Тази сутрин го проверих. Прибра ли дрехите на жерт­вата?

- Да. Прегледах също под ноктите и в косата. И чуй това, Райм: момиченцето се казва Пам, но той го наричал Маги. Както с немкинята.

- Другото му ги е наричало така. Чудя се каква роля изпълняват тези герои в пиесата му.

- Ще изсмуча прахта и около вратата.

Райм я загледа - с издраскано лице, разрошена коса, опър­лена на места, Сакс изсмука прахта в основата на вратата. И тъкмо когато Райм смяташе да ѝ напомни, че сцените на прес­тъплението са триизмерни, вдигна прахосмукачката и я про­кара по подпорите.

- Вероятно е погледнал в помещението, преди да я вка­ра - отбеляза Сакс и насочи прахосмукачката към рамката на прозореца.

Точно това смяташе да я накара и Райм.

Унесен от монотонното бръмчене на машината, детек­тивът се върна към събития отпреди няколко часа...

- Ще... - започна Сакс.

- Шшшшт!

Като се отдаде на въображението си, Райм изведнъж се видя сам на местопрестъплението. Представи си ни­сък мъж с ръкавици, тъмни дрехи и маска за ски. Непоз­натият слезе от сребрист „Форд Таурус“, който мирише­ше на чисто. Жената - Карол Ганц - бе в багажника; мо­миченцето ѝ - в старата къща от розов мрамор и скъпи тухли.

Като че наистина го виждаше...

Отви пантите, отвори вратата, завлече жената вътре, вър­за я. Понечи да си тръгне, но спря. Потърси място, откъдето да наблюдава необезпокояван Карол. Също както бе наблю­давал мъжа, заровен до железопътната линия.

Както бе наблюдавал Тами Джийн Колфакс, завързана за тръбата в средата на котелното помещение.

„Но защо? - запита се Линкълн Райм. - Защо ги гледа? За да се увери, че няма да избягат ли? Да се увери че не е оставил нищо след себе си? Или...“

Райм внезапно отвори очи. Образът на Извършител 823 изчезна.

- Амелия! Спомняш ли си сцената с Колфакс? Когато намери отпечатъка от ръкавица.

- Да.

- Каза, че я е наблюдавал, че затова я е завързал в сре­дата на помещението. Но нямаше представа защо. Аз се се­тих. Гледа жертвите, защото така трябва .

„Защото такъв му е нравът.“

- Какво имаш предвид?

- Да вървим!

Райм смукна два пъти през сламката за управление на инвалидната количка и возилото се извъртя на сто и осемде­сет градуса; после духна силно и тръгна напред.