Джефри Дивър - Колекционерът на кости

- Нищо - обяви той. - Главно почва. Камъчета. Манхатънска слюда, фелдшпат.

- Продължавай.

- Гнили листа. Това е.

- Какво има по дрехите на Ганц?

Купър и Сакс отвориха хартиения плик и започнаха да оглеждат дрехите.

- Пак почва. Няколко парченца като камъчета.

- Къде в къщата я е държал? Къде точно?

- На пода в мазето. Жената каза, че бил от пръст.

- Чудесно! Мел, изгори пръстта.

Купър постави част от пръстта в хроматографския апа­рат. Всички зачакаха нетърпеливо резултатите. Накрая мо­ниторът просветна. Графиката приличаше на лунен пейзаж.

- Ето, Линкълн. Много интересно. Откривам танин и...

- Натриев карбонат?

- Не е ли удивителен? - засмя се Купър. - Как позна?

- Използвани са за дъбене на кожи през осемнадесети и деветнадесети век. Таниновата киселина омекотява кожата, а основата заздравява косъма. Значи къщата е близо до ста­ра кожарска фабрика.

Райм се усмихна. Помисли си: „Чуваш ли стъпки, 823? По петите ти сме.“

Премести поглед към картата на „Рандъл сървей“.

- Заради миризмата никой не е искал в квартала му да се строят кожарски фабрики. Затова общината поставила ог­раничения. Знам, че е имало няколко в долен Ийстсайд. И в западната част на Гринуич Вилидж - което е било буквално село 341в покрайнините на града. После, в средата на миналия век - в крайните райони на Уестсайд, близо до оборите, къ­дето намерихме немкинята. А, и в Харлем, в началото на два­десети век.

Райм погледна списъка на бакалиите на „Шопрайт“, ко­ито са продавали телешки крака.

- Изключваме Челси. Там не е имало кожарски фабри­ки. Също и Харлем - няма магазин на „Шопрайт“. Също и Уест Вилидж, долен Ийстсайд и централен Уестсайд. Остава Хелс Кичън. Това явно е любимият му квартал.

Само около двадесет квадратни километра. По-лесно е човек да се скрие в Манхатън, отколкото в някоя гора.

- Продължаваме. Какви са камъчетата по дрехите на Ганц?

Купър се наведе над микроскопа:

- Добре. Виждам ги.

- Покажи ми ги, Мел.

Мониторът светна и пред Райм се появиха блестящи крис­тали.

- Разклати ги. Има три компонента.

- Това отляво е розов мрамор - каза Купър. - Като он­зи, дето го намерихме по-рано. Това по средата, сивото...

- Това е хоросан. А другото е червен пясъчник - определи Райм. - От обществена сграда е, като кметството, строено през 1812. Само фасадата е от мрамор, останалата част е пясъчник. Строили са така за икономия. Е, правили са го, та парите, спес­тени от мрамора, да потънат в нечий джоб. Какво друго има­ме? Пепелта. Да видим с какво е извършен палежът.

Купър пусна проба от пепелта в хроматографския апа­рат. Загледа се в графиката, която се появи на екрана.

Бензинът съдържа оцветители и добавки, поставени от производителя, който може да бъде определен точно, ако го­ривото не е смесено с други видове бензин в колонката на бензиностанцията. Купър съобщи, че профилът съвпада точ­но с продукта на „Газ ексчейндж“.

Банкс грабна „Жълтите страници“ и ги разлисти:

- В Манхатън има шест бензиностанции на „Газ екс­чейндж“. Три в центъра. Една на Шесто авеню и „Хюстън стрийт“. Една на „Деланси стрийт“ и източна Петстотин и трета. И една на Деветнадесета и Осмо авеню.

- Деветнадесета е много на север - каза Райм. Поглед­на таблицата. - В източната или в западната част на града да търсим?

„Бакалии, бензиностанции...“

На вратата изведнъж изникна висок силует.

- Още ли съм поканен? - попита Фредерик Делрей.

- Зависи. Носиш ли подаръци?

Агентът размаха папка с емблемата на ФБР:

- Цяла торба.

- Някой не те ли е научил да чукаш , преди да влезеш, Делрей? - скастри го Селито.

- Лош навик, какво да правя?

- Хайде - каза Райм. - Какви са резултатите?

- Не са много ясни. Хич не ми се връзват с нашия чо­век. Но какво ли знам аз.

Делрей заби поглед в доклада. Вдиг­на очи и погледна Райм:

- Между другото Тони Фалко от лабораторията ти пра­ща много поздрави. Това веществено доказателство, което намерихте, се оказа златно фолио. Вероятно от шестдесет до осемдесетгодишно. Фалко откри няколко целулозни влакна, затова смята, че е от книга.

- Разбира ce ! Позлатена корица - възкликна Райм.

- Откри и следи от мастило. Каза, цитирам: „Не е не­съвместимо с мастилото, използвано в печатите на Ню­йоркската градска библиотека.“ Ама че смешно говори.

- Книга от библиотека - промърмори Райм.

- Книга от библиотека с червена кожена подвързия - допълни Сакс.

- Точно така! - изкрещя Райм. - Парченцата червена кожа. Не са от ръкавица, а от книга, която убиецът носи със себе си. Неговата библия.