Джефри Дивър - Колекционерът на кости

Най-после забеляза тежкия „Глок“. Грабна го и го насо­чи към стъклото.

„Хайде. Отпред е чисто, още не са се насъбрали зяпачи.“

Поколеба се. Дали от изстрела бензинът няма да се възпламени?

Отдалечи пистолета колкото можеше повече от наквасената си униформа. Замисли се за момент. Натисна спусъка.

Пет изстрела. Дори и напукано, стъклото на „Дженерал мотърс“ остана на мястото си.

Още три изстрела, ушите ѝ заглъхнаха. Поне бензинът не се възпламени.

Тя започна да рита отново. Най-сетне стъклото избухна като водопад от синкаво-зелен лед. Едва успя да се измъкне, и купето на колата избухна в пламъци.

Сакс смъкна накиснатите с бензин униформа и бронирана жилетка, остана по фланелка, хвърли и микрофона. Глезенът я болеше, но тя се втурна в църквата, покрай бягащите богомол­ци и хористи. Приземният етаж бе целият задимен. От едната страна дървеният под се пропука и избухна в пламъци.

Появи се свещеникът. Кашляше, от очите му течаха съл­зи. Влачеше някаква безжизнена жена. Сакс му помогна да я извлече до изхода.

- Къде е мазето? - попита тя.

Той се изкашля силно, поклати глава.

- Къде е? - изкрещя Сакс; мислеше за Карол Ганц и малката ѝ дъщеричка. - Къде е мазето ?

- Там. Но...

Оттатък пламъците.

Сакс едва виждаше вратата, толкова бе гъст димът. Една от стените се срина, старите подпори се прекършиха, хвърляй­ки искри. Тя се поколеба, после се втурна към подземието.

Свещеникът я хвана за ръката:

- Чакайте.

Той отвори един шкаф и измъкна пожарогасител:

- Хайде.

Сакс поклати глава:

- Вие оставате. Кажете на пожарникарите, че в мазето има полицай и една жертва.

Сакс се втурна напред.

„Ако се движиш...“

Скочи над пламъците. Но заради пушека не прецени разс­тоянието и се блъсна в отсрещната стена. Падна назад; косата ѝ премина през пламъците. Разнесе се миризма на опърлено. Сакс загаси пламъците и се опита да се изправи. Подът, разяден от огъня, поддаде под тежестта ѝ, лицето ѝ се удари в дъските. Пламъците от долния етаж близнаха ръцете ѝ. Тя сви юмруци.

Претърколи се настрани и се изправи на крака. Хвана дръжката на вратата за мазето, но спря.

„Хайде, момиче, помисли! Провери вратата, преди да я отвориш. Ако вътре е прекалено горещо и пуснеш кислород, ще стане експлозия и пламъците ще те опекат жива.“

Пипна вратата. Пареше.

„Какво друго ми остава, по дяволите?“

Плю върху дланта си, хвана дръжката, натисна я и я пус­на, преди да се опари.

Вратата се отвори сама; отвътре изскочи облак дим и искри.

- Има ли някой? - извика Сакс и се втурна надолу.

По-ниските стъпала горяха. Сакс ги напръска набързо с пожарогасителя и скочи в задименото мазе. Предпоследно­то стъпало пропадна и тя политна напред.. Пожарогасителят се търкулна на пода и Сакс се хвана за парапета точно навре­ме, за да не падне и да си строши глезена.

Издърпа крака си от счупените дъски и се взря в сумрака. Димът не беше толкова много, но навсякъде наоколо бу­шуваха пламъци. Пожарогасителят се беше търколил под ед­на горяща маса. Тя го изостави. Гмурна се в дима.

- Ехо!

Никакъв отговор.

После си спомни, че Извършител 823 запушва устата на жертвите си с тиксо.

Изрита една врата и погледна в котелното. Тук имаше врата за навън, но беше напълно блокирана от горящи дъски. До вра­тата се намираше резервоарът за гориво, обгърнат от пламъци.

„Няма да избухне. - Сакс си спомни лекциите от акаде­мията. - Мазутът не избухва. Изритай горящите дъски и раз­чисти пътя. После потърси жената и момиченцето.“

Тя се поколеба. Пламъците обгръщаха резервоара с ма­зут от всички страни.

„Няма да избухне; няма да избухне.“

Сакс тръгна внимателно към вратата.

„Няма да...“

Резервоарът внезапно издумтя и се пукна през средата. Мазутът започна да струи от цепнатината; пред Сакс се об­разува голяма оранжева локва, бързо се увеличаваше.

„Не избухва, ама гори, и то дяволски добре.“

Сакс отскочи назад.

Върна се в главното помещение, започна да кашля; при­веде се, започна да търси Карол и Пами. Дали 823 не си е променил правилата? Да се е отказал от подземията и да е сложил тези жертви на тавана на църквата.

Внезапно изпращяване.

Тя вдигна поглед. Масивна дъбова греда, цялата в пла­мъци, бавно се наклони към нея.

Изкрещя и отскочи настрани, но се препъна и падна теж­ко по гръб; дебелото парче дърво се наклони право към ли­цето ѝ. Сакс инстинктивно вдигна ръце.

Със силен гръм гредата се стовари върху един стол. Спря на сантиметри от лицето ѝ. Тя изпълзя под нея и се изправи.